Ако човек внимателно разгледа картата на този район ще види, че те отначало са били заплаха именно за Месопотамия, а не за Египет. Защото Месопотамия е била съвсем близо до тях. И много удобна за нахлуване с равнините си. И разпокъсана на малки градове-държавици… И достатъчно богата…
Вместо да нахлуят там обаче, те тръгват на югозапад! След Аврам! Нахлуването не било организиран военен поход — вече казах, че всяко племе или група племена от тези сама си решавала накъде и кога да тръгне. Поради военните им предимства, местните племена и народи не можели да им се противопоставят и да ги спрат. Целият фокус бил да се намери някой, който да ги подбутне в „правилната“ посока. Целта на Терах и Аврам отначало е била да отклони непосредствената заплаха за страната им, а след това се е родила идеята тези диваци да бъдат насочени към Египет. Като им бъде внушено че изпълняват повелятя на бог, чиито деца са те. Аврам надълго и нашироко им преразказвал легендите и митовете на Месопотамия по такъв начин, че те ги приели за свои и… накрая го последвали! И покорили Долен Египет.
Ще повторя, че тези, които Аврам непосредствено водел със себе си и които всъщност били преките изпълнители на задачата, започнали да се наричат „хапиру“ или „хабиру“, което значи „хора дошли оттатък реката“, като се имало впредвид река Ефрат, за да се различават от хиксосите. Това име по-късно в Египет било променено на „евреи“. Самите хапиру били само обикновени пастири и не притежавали коне, нито участвали в битки и в завоюването на Египет. Те били подчинени на хиксосите — снабдявали ги с храна в замяна на част от плячката и изпълнявали помощни задачи — най-често шпионски. Приличали доста на помощните войски от местни племена, които придружават нашите легиони. Аврам успял чрез тях да насочи хиксосите към Египет. Като успял да ги убеди колко богата на злато и храна е тази страна. И така не само ги отклонил от Месопотамия, но и унищожил нейния съперник.
… Хиксосите можели без усилие да превземат целия Египет, но в интерес на Хамурапи и наследниците му било Египет да остане разпокъсан и слаб. Наистина гениален замисъл. И блестящо изпълнение. Фараонът, чийто помощник става Йосиф според легендата, всъщност е един от хиксоските царе в Долен Египет, който тогава се е разпаднал на няколко държави. Тъй като самите хиксоси си били обикновени диваци, които нищо не разбирали от управление на една земеделска държава като Египет, те поверили управлението и събирането на данъците на евреите, начело на които стояло семейството на Аврам…
… Хиксосите господствали в Долен Египет около 200 години и през това време страната не представлявала никаква опасност за Вавилонското царство. Както вече казах, Долен Египет фактически представлявал няколко отделни хиксоски царства, само формално обединени в едно и враждуващи с Горен Египет, който макар и силно отслабен успял да оцелее. Така целта на операцията била постигната. Хамурапи не само елиминирал Египет и получил възможност да обедини Месопотамия, но и получил добра печалба от това начинание. Именно по онова време в Месопотамия се появяват около 3 000 таланта злато и дават възможност на Хамурапи да сложи ред във финансите си и да фиксира отношението злато-сребро на 1:13,5, за което вече разказах.
Анализът на тези събития, който направихме в канцеларията, беше съвсем ясен и еднозначен. Дотогава Египет не е позволявал нито един град в Месопотамия да надделее над останалите и да обедини страната и е правил това успешно над 1000 години като подкрепял по-слабите срещу по-силните и насъсквал градовете едни срещу други262. Египетското злато било неустоимо в Месопотамия, която нямала никакви метални рудници. Съвсем малки суми от по 1–2 таланта карали градовете да се бият едни срещу други до пълно изтощение и Египет бил спокоен за Изтока. Лекотата, с която Египет си решавал проблемите в Месопотамия, накрая му изиграл лоша шега, тъй като Египет на практика не поддържал силна армия — разходите по подготовката и поддръжката й биха били поне 100 пъти по-големи от подкупите, раздавани в Месопотамия. И накрая, когато самият Египет изпаднал в криза след като златните рудници били изчерпани и възможностите за управление чрез злато намалели, дори една сбирщина диваци била достатъчна, за да рухне.
262
Явно принципът във външната политика divide et impera — разделяй и владей, не е римско изобретение — Б.пр.