Единственият начин Месопотамия да се обедини бил Египет да бъде елиминиран като военна и икономическа сила. Цялата операция, за която разказах, е била проведена перфектно и не са останали никакви следи. Единствено собственият ни опит и някои косвени улики ни позволиха да „изчислим“ тази съвършена операция. За мен тази история си остава един ненадминат връх в нашия занаят.
Прокълнатият фараон
Но да се върнем на евреите и тяхната история. След превземането на Египет потомците на Аврам се заселват около делтата на Нил заедно с останалите хиксоси и поемат контрола над търговията и събирането на данъците. Занимавали се с това около 2 века и явно са преуспели. По техен съвет хиксосите не закачат жреците и богатствата на храмовете и успяват да се задържат на власт, но 827 години преди основаването на Рим263 египтяните се вдигат на въстание начело с Камес срещу хиксоския цар Апопи и след 12 години хиксосите са победени, а Египет обединен от Яхмес Първи. Започнало Новото царство, а потомците на Аврам, които дотогава контролирали търговията на Египет, станали държавни роби и оттогава извършвали най-тежката строителна работа. Такива си останали през следващите 3 века и сигурно щели да изчезнат като народ и религия, ако в самия Египет не се случило нещо изключително. През първите 2 века след освобождаването си египтяните, поучени от нашествието на хиксосите, създават мощна армия и започват завоевателни кампании по целия Изток и стигат чак до Ефрат. Става точно това, от което Хамурапи и неговото разузнаване навремето се боели — силна египетска армия стояла на самата граница на Месопотамия. Не след дълго обаче нещата отново се променили. 626 години преди основаването на Рим264 умира поредният фараон Аменхотеп Трети и на трона се възкачва синът му Аменхотеп Четвърти. И променя целия живот на страната. Новият фараон не се интересува от войни, а от религия и започва истинска религиозна революция. Той обявява, че вече има само един бог — Атон, богът на слънцето. Обявява се за негов главен жрец и променя името си на Ехнатон — духът на Атон. Всички останали богове и техните жреци постепенно са подложени на страшни гонения. За да отдели от управлението на държавата жреците на старите богове, които дотогава управлявали Египет заедно с фараоните, Ехнатон дори решава да премести столицата си и строи нов град — Ахетатон. Мястото е на изток от Нил на 4 дни път на север от дотогавашната столица Тива и е толкова диво и неплодородно, че само луд човек може да иска да живее там, а не в Тива. Въпреки трудностите за 4 години основните сгради са построени и Ехнатон се премества в новата си столица. Преди преместването си Ехнатон окончателно обърква реда в държавата си, като обявява, че всички хора в Египет — не само египтяните, а и робите и чужденците — от този момент ще се покланят само на един бог — Атон. Това станало 613 години преди основаването на Рим265. Дотогава другите богове са били гонени, сега направо ги забраняват. Цялата работа е била безнадеждна и само объркала реда в държавата и представите на народа. Резултатът бил, че няколко години след смъртта на Ехнатон 605 години преди основаването на Рим266 култът към Атон бил забранен, а самият Ехнатон прокълнат. Тъй като всички надписи, свързани с Ехнатон, били унищожавани изключително усърдно, практически е невъзможно да се установи какво точно е ставало по времето на Ехнатон и веднага след смъртта му.
Цялата работа била доста странна и затова се поровихме доста из храмовете и гробниците в Египет, за да разберем какво точно е станало тогава. Оказа се, че още като малък Ехнатон бил възпитаван и обучаван в храма на Атон — по онова време само един от многото египетски богове. Там се обучавала и възпитавала и неговата сестра и по-късно и жена Нефертити. Името й означава „Красавицата пристига“. Доколкото може да се съди от запазените рисунки и статуи, тя е била наистина голяма красавица, за разлика от Ехнатон, който явно е бил болен човек ако се съди по деформациите на тялото и лицето му, изобразени в рисунките и статуите, които успяхме да открием. Та още от съвсем малък Ехнатон попада под влиянието на жреците на Атон, на Нефертити и на майка си Тейе. Ехнатон не е бил наследник на трона, но по-големият син на Аменхотеп III умира още като юноша и така това болно и смахнато момче става фараон. И попада напълно под властта на майка си и на жена си. Влиянието на Нефертити над Ехнатон личи по всички картини и статуи, които ги показват заедно. Нефертити участва във всички официално церемонии редом с Ехнатон, а в някои го замества, и влиянието й над него е съвсем явно. А ако се вярва на някои от тайните надписи в храма на Амон, тя е била любовница на главния жрец на Атон още от съвсем малка. Мисля че няма нужда повече да навлизам в подробности кой какво и как е правил, или пък защо. Само ще довърша разказа за Ехнатон, като кажа, че след смъртта му Нефертити поема цялата власт, обявява се за фараон под името Семенкара, а след това се договаря с жреците да върне столицата в Тива. След около година столицата е преместена, а Нефертити е убита. На трона е поставен малолетният син на Ехнатон Тутанхатон. След това следва пълното унищожение и забраната на култа към Атон…