И така, култът бил унищожен, а Ехнатон прокълнат. Постепенно Египет се възстановил от това сътресение. Голяма част от жреците на новия култ обаче успели да се спасят. Един от наследниците на Ехнатон, Хоремхеб, изгонил последните остатъци от новото жречество в Синай. Някои от жреците обаче успели да се укрият в самия Египет при евреите и да проповядват новата вяра между тях. Самите евреи приемали новия култ към Атон с по-голяма готовност в сравнение с останалите жители на Египет, защото тяхната религия, основана от Аврам, била в основата си същата — имало само един бог. Смесването на представите им по онова време за бога личи от някои от свещениет им текстове. При по-внимателно прочитане се вижда, че всъщност става въпрос за два бога, старият на Аврам и новият на Ехнатон, които постепенно се слели в един. За съжаление тези свещени текстове са преправяни няколко пъти — ще разкажа и за това — и вече не може да се установи какво и как точно е станало.
И така, през следващите около 80 години скритите жреци на Атон оцеляват, променят религията и си намират народ, над който да господстват и който да ги храни и издържа. Изборът им както казах бил ясен и естествен — евреите. Оставало само да откъснат този народ от Египет и властта на фараоните и да го подчинят единствено на себе си. Единственият път за бягство бил на изток от Египет, към Синай, а след това в Палестина. Когато решили, че са добре подготвени, задействали плана си…
Операция „Мойсей“
Около 510 години преди Основаването на Рим267, по времето на фараона Рамзес II между евреите се появил пророк на име Мойсей, който обявил, че е дошъл моментът да се освободят от робство. Казх вече, че по това време евреите били държавни роби, които се занимавали с най-мръсната работа — правели тухли за строежа на новата столица на Рамзес — град Пер Рамзес. Рамзес е строил града си на мястото на Аварис — столицата на хиксосите, в източния край на делтата на Нил. Лично съм наблюдавал правенето на тухли край Нил и по всичко личи че за 13 века начинът, по който се правят не се е променил — дори сега това си е гадна работа. Калта се омесва със слама и се излива в дървен калъп с правоъгълна форма, скован от 4 дъски, след което калъпът се вдига и се слага встрани, отново в него се излива сместа от кал и слама и така от сутрин до вечер… Излетите тухли се оставят да се изпекат на слънце и разбира се не са много здрави. Хората, които се занимават с тази работа, са по-мръсни и от свине. Така че евреите с готовност се вслушали в приказките на Мойсей, че е дошло времето техния бог да ги освободи от египетския плен.
Дори в разказа на самите евреи личи, че Мойсей не е евреин, а египетски жрец, който дори не е знаел добре езика им. Този факт е добре прикрит в официалната еврейска история — обяснява се, че Мойсей е имал говорен дефект и затова е общувал с евреите чрез преводач — „брат“ му Арон, който се появява в разказа едва когато Мойсей започва да проповядва. Нещо повече, ясно се казва, че Мойсей е бил отгледан „в двореца“ и получил много добро образование, след което няколко години бил някъде на изток. Легендарната версия е, че Мойсей бил евреин, но като бебе бил подхвърлен в Нил и намерен в тръстиките от една египетска принцеса, която го отгледала като свой син. Като пораснал, решил да се върне при своите съплеменници евреи. Накрая трябвало да бяга на Изток в Синай. Легендите за подхвърлени деца са стари и често срещани и обикновено целта им е да скрият нещо. В този случай се скрива истината за Мойсей — кой е и какъв е. Дори в нагласената история обаче личи, че евреите така и не приемат Мойсей за свой до края на живота му.