— Добре, давай. Аз ще съм тук, докато стигнем до Валдес, а след това ще се опитам да взема редовен полет или да чартирам самолет до Анкъридж.
Последва кратка пауза, чуха се откъслеци от някакъв разговор.
— Извинявай, Грейси. Разговарях с Джим. Каква е следващата стъпка?
— Ще бъда тук, в офиса, и ще начаткам нова жалба. Онази, която подадох вчера, бе временна заповед за запор, за да попречим на Бреговата охрана да унищожи записите, които са взели от теб. А сега пък имаме липсващи останки. Това може да засяга адмиралтейските закони6, тъй че ще трябва много бързо да направя съответните справки. Онова, което искам да постигна, е съдията да нареди на властите да разкрият къде са останките, да ги пазят, да ги „замразят“, както са си и да ни дадат възможност да ги огледаме.
— Значи… няма да ги съдим?
— Ами, това е малко сложно. ФАА е държавна агенция и на практика тя отказва достъп до доказателство. В този случай са вдигнали най-важното доказателство в открито море. Все още обмислям най-добрата хипотеза, но не могат да обвинят командира в нарушение и след това да придобият и скрият доказателство за противното.
— Не можем ли да ги съдим и за нанесени щети? Искам да кажа — ако татко се съгласи. В крайна сметка аз вече похарчих няколко хиляди долара за удоволствието моето правителство в лицето на съответните власти да ме разпитва, ограби, излъже и всячески да ми пречи.
Грейси барабанеше замислена с пръсти по бюрото.
— Това е чудесно, Ейприл.
— Кое?
— Възпрепятстване на правораздаването. Точно това вършат те на практика. Първо, в административното законодателство за насилие срещу пилотите съществува процес, който дава право на лицензирания пилот да се защитава и да представи доказателства. Но ако същото правителство — разбирай нашето — се опитва да попречи на този процес, може да се твърди, че то извършва престъпление и най-малкото властите причиняват непоправими вреди, ако пипат или преправят доказателството. А от гражданска гледна точка, чакай да видя… Обзалагам се, че мога да се позова на адмиралтейското законодателство, че онова, което са сторили, независимо коя държавна агенция го е направила, представлява престъпно посегателство върху правото на собственост.
— По адмиралтейското законодателство ли?
— Да. То дефинира подобни неща, случващи се в международни води, и е обособена част от общото законодателство. Съществуват общо право, вещно право, което аз използвах да получа онази ограничителна заповед, а има и адмиралтейско право, което е създадено във Великобритания.
— А какво е вещното право?
— В стара Англия, в която се е развило общото законодателство, съдилищата можели да присъждат пари и собственост на увредени или ранени хора, които са съдили други хора и са спечелили делата. Но обикновените съдилища не са можели да действат, докато не настъпи нараняване или щета. Тъй че е възникнало друго законодателство, което ние сега наричаме вещно право, упражнявано от специални съдилища, които могат да постановяват на хората да правят дадено нещо или да не го правят, за да предотвратят щети. Казано с други думи, ако лорд Брайтън заплашва да влезе в земите на лорд Смит и да отсече любимото му дърво, Смит може или да изчака щетата да бъде нанесена и тогава да съди Брайтън, или да отиде в съда по вещно право и да се сдобие със заповед, която превантивно забранява на Брайтън да отсече дървото.
— Главата ми се замая, Грейси.
— Добре де, ето какво мисля, че трябва да направим. Ти си отишла там с Джим Доблър, нает да започне спасяването на останките на бащиния ти самолет. Значи не може да става дума за отказ от останките. Никога не си се отказвала от тях.
— Разбира се, че не.
— Но, виждаш ли, това е голям, голям въпрос, Ейприл. Щом не си се отказала от останките, никой не може да ти отнеме правата върху тях. Даден оператор може да ги вдигне, ако изрично не му забраниш да го прави, и в най-лошия случай ще трябва да заплатиш адекватно тези негови услуги, но никой не може да придобие право на собственост върху тях. Дори и правителството — без съответния съдебен процес.
— Което означава?
— ФАА, или флотът, или който и да е ще трябва да… Знам, че това звучи глупаво, но… да заведат дело срещу албатроса.
— Какво?
— Казах ти, че звучи глупаво. Нарича се законодателство, което определя правото на собственост. Спомням си едно дело, което изучавахме в университета и което направо ме разби. Беше заведено във Върховния съд и известно като: „Съединените американски щати срещу ролс-ройс от 1973 година“.