— Слава богу! — въздъхна Ейприл Роузън и като се отпусна върху ръба на леглото, започна да масажира слепоочието си. — Не можах да накарам управлението им в Джуно да предприеме нещо, тъй като ФАА твърди, че татко не е регистрирал план за полета и никой не бил улавял сигнал за бедствие. — Взе една книжна салфетка, тъй като не можеше да овладее сълзите си. — Ти къде си?
— В своята килия за сензорни лишения. В кабинета без прозорци на едно бебе-адвокатче.
— И как накара Бреговата охрана да задейства?
Ейприл чу кикота отсреща и си представи как Грейси О’Брайън се изтяга назад в тапицирания си с кожа стол. Ейприл я бе изненадала, като й подари този скъп стол, когато най-добрата й приятелка зае лелеяното място на младши съдружник в юридическата мегафирма „Джансън и Прузън“.
— Ами, помогна ми малко един от старшите съдружници — Дик Уолш — обясни Грейси. — Заради мен Дик натисна съответните хора във Вашингтон, окръг Колумбия.
— О! Значи с такива могъщи хора работиш? — извиси глас Ейприл.
— Може да се каже и така. До миналата година Дик бе държавен секретар по транспорта, а това министерство е своего рода собственик на Бреговата охрана. А сега той играе голф и се обажда за разни услуги.
— Както и да си го направила, благодаря ти. О, нали не си забравила да им дадеш координатите от последното им съобщение, нали?
— Не, Ейприл Роузън. Казах им да търсят родителите ти някъде из Северния Пасифик, където вълните са сини и където плуват рибки. Разбира се, че им дадох координатите. Ще изпратят самолет С-130 и нещо, което се нарича коптер „Джейхоук“, от Кодиак, а той отстои само на двеста мили от мястото, тъй че ще бъдат в района след най-много два часа. Сега вече е въпрос на малко чакане.
— Аз тук изтърках пода от ходене напред-назад.
— Ейприл, сигурна съм, че твоите родители са добре. Просто го усещам. В крайна сметка ти самата каза, че не е имало сигнал за бедствие, нито пък в района е засичано излъчване на автоматичен радиобуй, а знаеш, че тези излъчвания се засичат от спътниците почти мигновено.
— Знам, но…
— Това е преждевременна паника, госпожице новоизпечен вицепрезидент на круизна линия, в чиито вени тече ледена кръв. Поеми дълбоко дъх.
— Сериозно говоря, уплашена съм, Грейси — отвърна Ейприл. — Извинявай. Знам, че реагирам пресилено, но вечно се притеснявам за тях и точно затова платих да им инсталират тази проследяваща система с GPS3, която татко не искаше… за да съм сигурна, че ще получат помощ, ако нещо се случи.
— Там, горе, времето е ясно. Ако твоите хора си плават някъде, ще ги намерят.
— Така ли мислиш?
— Да, така мисля. Но мисля също, че когато ги намерят, те ще са си на борда на албатроса, завързани за някой забутан пирс, с изтощен акумулатор, в очакване да мине някой кораб и си уплътняват времето с чукане до побъркване.
— Грейси!
— Е, родителите ти са доста похотливи. Сама го знаеш.
— Да, знам го. Понякога ме карат да се чувствам неудобно.
— Това им е мисията на родители. Особено на твоите. А аз мога само да се надявам да бъда толкова страстна, като стана на тяхната възраст. Е, разбира се, няма да е лошо по това време да съм омъжена за някой мъжки екземпляр от човешкия род.
Успокояващото, познато шеговито бъбрене продължи още половин минута, докато Ейприл не въздъхна:
— Грейси?
— Да?
— Какво… какво ще правим, ако Бреговата охрана все пак не ги открие? — думите й излизаха с мъка, поради заседналата в гърлото й буца. — Ако… ако се е случило нещо ужасно?
— Ейприл, я се чуй какви ги говориш! Коя бе онази мъдра млада жена, която съвсем скоро убеждаваше едно паникьосано, безработно, току-що завършило право момиче да не се отчайва и да продължава настойчиво да търси работа? Доколкото си спомням, тя ми каза, цитирам, че „най-тъжните хора на света са онези, които отказват да поемат рискове и да преследват мечтите си“.
— Сигурно си слушала някоя енергична млада проповедничка в някое токшоу по регионалните радиостанции — не се сдържа Ейприл и се изкикоти. — Да не би да е гледала в кристален глобус?
— Доколкото си спомням — продължи Грейси, — онази госпожица имаше черна коса, големи цици и отговаряше на името Ейприл. А родителите й притежаваха летящ балон, който се носи над цялото мироздание, за да скандализират смотаната си дъщеря, като преследват своите собствени мечти.
— Родителите ми са непълнолетни престъпници — рече Ейприл, смеейки се през сълзи. — И ако се завърнат живи и здрави, ще ги убия и двамата!