Мак се включи в пулта и настрои радиото на предаване.
— Пастир пет, тук е Корона.
Последва мигновен отговор:
— Тук е Пастир пет.
— Прехванете го на максимална скорост. Съобщете ми, когато влезе в обхвата ви за стрелба.
Водещият пилот на двойката изтребители F-15 от военновъздушната база Елмъндорф в Анкъридж, потвърди кратко заповедта. Мак си представи как на форсаж двата изтребителя ще вдигнат скорост два пъти по-висока от тази на звука и ще глътнат на един дъх онези осемдесет мили, които ги деляха от по-бавния гълфстрийм.
Мак се застави да не мисли за ужаса на ситуацията и мислено се поздрави за предвидливостта да вдигне двата изтребителя в случай, че стане нещо непредвидено, което да застраши цивилни интереси.
И това „нещо“ се бе случило. Един нефтен разлив като този от „Ексон Валдес“2 бе достатъчен.
— Уловихте ли двете цели на радара? — обърна се Мак към сержанта, който се бе навел към екрана си.
— Тъй вярно, сър.
— Съобщавайте ми скоростта на сближаване през шест мили.
На борда на Мъдрец десет
Бен Коул усети как мисълта му трескаво набира скорост, опитвайки се с все сили да предотврати внезапно пропадане на самолета.
Софтуерното управление на гълфстрийма бе негово дело и той знаеше, че съществуват ограничен брой възможни причини то да не се изключи, половината от които вече бе отхвърлил. Оставащите обаче бяха достатъчно сложни, включително процедурите за безопасност, в случай на срив в радиовръзката. Системата би трябвало да може да управлява който и да е реактивен самолет на ВВС, където и да е над планетата.
„Седем възможности проверени, остават още четири!“ — помисли си Бен и усети как времето го притиска още по-силно. Разполагаше с още една минута. Сега вече всичко бе въпрос на числа, но за да разиграе играта, му бе необходимо време.
— Бен, обади ми се, по дяволите! — чу гласа на Джийн Хамънд по интерфона. — На радара се вижда нещо по пътя ни, на около тринайсет мили разстояние.
Младият мъж дръпна ръката си от клавиатурата, само колкото да натисне бутона за предаване.
— Работя по въпроса. Изчакай.
Опита се да игнорира чутото и да запази концентрацията си. Съществуваше една допълнителна възможност, която не бе взел предвид. Дали да й отдели време и да я изследва? Допреди десет секунди това не влизаше в плановете му.
„Не! Върши онова, с което си се заел!“ — укори се сам, изключвайки гласа на пилота, който бучеше отново в ухото му.
— Бен, старче, какво ще кажеш да рестартираме този твой проклет компютър? Евентуално ново внезапно пропадане вече няма да има значение, ако не поемем отново управлението, нали се сещаш?
Последва мълчание.
„Оставаха още две възможности. Трябваше да е една от тях.“
Още няколко удара по клавишите, пръстите му летяха със сръчна увереност над клавиатурата.
— Бен, по дяволите, изключи онова нещо веднага! Моля те, Бен. Бакшишът ти зависи от това. Бен? Отговори ми, за бога! Бен?
„Още една възможност. Според закона на Мърфи, решението ще е последното, което ще опитам.“
Той изстреля последната поредица от команди, но нищо не се промени и това му подейства като неочаквана плесница. Беше сгрешил, решението не се намираше сред тези възможности.
„И сега — какво? Може би блокаж на захранването! О, Господи, дано да е в захранването…“
— Бен, изпращам втория пилот при теб — или да те накара да изключиш, или да те убие. Моля те, момко, изключи този проклет компютър веднага! Остават ни още осем мили.
Бен чу как вратата на кабината се отвори рязко и през нея влетя вторият пилот.
— Бен? Какво, по дяволите, правиш? Издърпай му щепсела! — изкрещя мъжът, но Бен поклати глава, преди да вдигне очи.
— Не мога да повярвам — рече той.
— Какво? — попита вторият пилот, още по-силно разтревожен.
— Не реагира!
На борда на Корона
В продължение на няколко критични минути генерал МакАдамс гледаше мълчаливо как отметката на гълфстрийма върху радарния екран се сближава с 340 мили в час с огромния тристаметров супертанкер. От Бреговата охрана бяха потвърдили идентичността му, но предупредиха, че капитанът на танкера няма време да промени курса си.
Мак отново и отново проигра на ум възможностите, но уравнението непрекъснато получаваше един и същи отговор.
2
Супертанкерът, който през 80-те години заседна в залива Принц Уилям и причини екологична катастрофа. — Б.пр.