Отвътре участъкът не е чак толкова впечатляващ — може би защото се губи контрастът с околните мизерни къщурки. Така или иначе, попадаш в голяма и почти съвсем празна стая, разделена на две с дебели железни решетки. Основна забележителност е масивното бюро, върху което има купчина папки, допотопна пишеща машина, телефон и почти изпразнено тумбесто шише.
Единият полицай продължава да те държи на прицел. Другият започва да рови по бюрото и изведнъж подскача.
— Ама това е той, бе Пако! Онзи гринго от снимката!
И докато стоиш с вдигнати ръце, преживяваш неприятната изненада да видиш как собствената ти снимка се появява измежду безредно натрупаните папки. Тия полицаи знаят за теб! Откъде? Как са получили снимката? Нямаш представа, но твърдо разбираш едно — работата става дебела.
Мини на 90.
60
След половин час групата на Оперативния отдел е събрана пред самолета. Докато изчаквате заповед да се качите, ти мрачно обмисляш събитията от изминалия ден. Разбираш, че сам пропусна невероятния шанс да бъдеш първият човек, който ще види космическия кораб. А сега ролята ти ще бъде много по-скромна — задачата на вашата група е да транспортира оборудването и да служи за охрана на научния екип, който трябва да излети от базата „Драй крийк“.
Внезапно чуваш до себе си глухо пъшкане. Обръщаш се и виждаш пребледнялото лице на свързочника Рики Лоусън. По челото му се стича пот.
— Какво ти е, Рики? — разтревожено питаш ти.
Той се задъхва и едва успява да отговори:
— Не знам… нещо стомахът…
И сякаш за да потвърди думите си, Рики се прегъва на две, после тежко се отпуска върху бетона. Навеждаш се над него, но доктор Хеджес също е чул и рязко те избутва настрани. После кляка до свързочника и започва да опипва корема му.
— Боли ли те тук, Рики? А тук?
Вместо отговор Рики продължава да пъшка.
— Прилича ми на апендицит — промърморва докторът. — Повикайте линейка.
Рики отваря очи, замъглени от болката. Гласът му е глух и немощен.
— Не е… не е апендицит, док. Опериран съм… преди три години…
Хеджес изругава през зъби и рязко се изправя. Погледът му бързо обикаля цялата група.
— Хранително отравяне! Друго не може да бъде! Имал ли е още някой подобни оплаквания?
Имаш чувството, че докторът се е втренчил в теб, макар че не би могъл да знае какво мислиш в момента. А мислите ти съвсем не са леки. Трябва да избереш дали да кажеш за днешните оплаквания на Морти или да премълчиш. Ако признаеш, че си станал косвена причина за нарушаване на медицинските правила, ще трябва да отговаряш пред полковник Слейн. Ако премълчиш… Е, да, ако премълчиш, има шанс всичко да се окаже само съвпадение. Но може и да се окаже, че Морти също е отровен, а тогава цялата операция отива по дяволите. Време за колебания няма. Трябва да решиш още сега.
Ако разкажеш на Хеджес какво се е случило, продължи на 168.
Ако премълчиш, мини на 145.
61
Въпреки твърденията си преди малко, Дани решително се захваща с ролята на ловец. Бавно нагазва в реката и се приготвя за атака. Следиш внимателно действията му, макар че не вярваш да постигне нещо. Риболовът по този начин изисква светкавична реакция.
Мини на 223.
62
Пристъпваш към машината, затаяваш дъх и протягаш ръце напред. Но сапьорската ти работа преди малко е била прекалено добра. Още щом докосваш вратата на хеликоптера, насреща ти изригва огнен облак, изпълнен със стоманени парчета, от които не може да те спаси никакъв костюм. Това е краят — за теб и за операция „Звезден гост“.
63
Безпогрешният ти удар отпраща Хулио в страната на сънищата. Пако обаче отскача зад бюрото, готов за стрелба. Трябва незабавно да се измъкваш от тази сграда!
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 119 или 182.
64
Въпреки всичките ти тревоги засега нещата вървят гладко. Около пладне без никакви произшествия се оказваш на пристанището в Пуерто Осо.
Мини на 254.
65
Времето постепенно напредва, но няма никаква следа нито от стареца, нито от Рамон. След полунощ вече започваш да се тревожиш. С всеки изминал час шансовете ти да се измъкнеш намаляват.
Ако решиш да тръгнеш към Пуерто Осо, мини на 163.
Ако продължиш да чакаш, прехвърли се на 109.
66
Най-сетне успяваш да намериш една от уговорените честоти, на която между пращенето понякога се различават отделни думи. След десет минути крещене с пълно гърло от „Ливингстън“ потвърждават, че са разбрали съобщението. Напрегнато очакваш инструкциите, но сърцето ти се свива, когато сред смущенията долитат отделни думи: ООН… остър протест… операцията се отменя.