Усмихваш се накриво. Много е самоуверен този космически симпатяга. Май няма представа що е военна диктатура.
— Може и да нямам представа що е военна диктатура, но като казвам нещо, значи е истина — рязко възразява Дани. — Не ти обещавам защита от опасностите в джунглата. Но стигнеш ли до брега, всичко е наред. Не питай сега. Ще видиш!
— А ти?
— Казах ти вече, ще се опитам да стигна до спасителната станция. Изпълнявай инструкциите си и не мисли за мен. Аз май вече съм пътник…
Колебаеш се какво да кажеш… и в този момент дочуваш нейде далече един зловещ звук — бръмчене на хеликоптери.
Ако приемеш предложението на пришълеца, мини на 106.
Ако заявиш, че няма да го изоставиш, продължи на 52.
162
Изстрелваш пет патрона (отбележи си загубата им), но резултат просто няма. Нищо не помръдва, нищо не се случва. Над поляната продължава да царува безмълвие. Какво ще направиш сега?
Ако искаш да изстреляш още пет патрона, мини на 121.
Ако нямаш повече патрони или решиш да предприемеш нещо друго, върни се на 83 за нов избор.
163
След дълго препъване из тъмнината най-сетне успяваш да се измъкнеш от царевичната нива и откриваш, че си съвсем близо до няколкото жалки колиби, наричани село. Не свети нито един прозорец и това те убеждава, че старецът е забравил обещанието си.
В двора на една от къщурките забелязваш да съхнат прострени дрипи. Тъкмо от това се нуждаеш — при сегашните обстоятелства излишната елегантност може единствено да ти навреди. Само след минута вече се отдалечаваш от селото с вързоп парцаливи дрехи под мишницата.
Скоро селският път те извежда до шосе — неравно и осеяно с дупки, но все пак истинско асфалтирано шосе. Продължаваш още малко по него, но накрая решаваш, че ще е твърде рисковано да вървиш през нощта. Фаровете на идващите коли могат да те осветят отдалече.
Отдалечаваш се на петдесетина метра от шосето и закопаваш сред гъсталака херметичния костюм и цялата си екипировка (освен златните монети, ако имаш такива). А когато на разсъмване продължаваш към крайбрежието, никой не би допуснал, че си нещо друго, освен бедняк от селата край джунглата.
Мини на 64.
164
Втурваш се надолу по склона, прескачайки отчаяно камъни и храсти. Наоколо кънтят трясъците на дълги автоматни откоси. С отвратително свистене няколко куршума прелитат сякаш на сантиметри от главата ти. Препъваш се в някакво жилаво стъбло и политаш във въздуха, но по чудо отново се озоваваш на крака. Надолу, само надолу — това е единственото спасение.
Мини на 238.
165
— Само секунда, генерале — бързо изричаш ти. — Може би имате интерес да ми запазите живота.
Гарсия те поглежда подозрително.
— Давам ти още минута живот, гринго. Говори.
Посочваш неподвижното тяло на Дани.
— Това е пилотът на космическия кораб. Без него едва ли ще успеете да разберете нещо… или във всеки случай ще ви бъде доста по-трудно. А аз мога да ви помогна при общуването. Затова приемете един съвет: отложете решението за съдбата ми с половин час.
— Какво ти общуване! — възкликва Гарсия. — Това същество е мъртво!
Мислено тържествуваш, но полагаш всички усилия по лицето ти да не трепне нито едно мускулче.
— Грешите, генерале. Наистина, това същество умира, но само защото се нуждае от нещо, което не успях да му осигуря. Е, виждате ли сега, че мога да ви бъда полезен?
Устните на генерала бавно се разтеглят в коварна усмивка.
— Добре, Херкулес. И от какво се нуждае нашият скъп гост?
— От храна. Обикновена човешка храна. Предполагам, че все трябва да носите нещо…
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 22 или 188.
166
Е, добре, изборът си е твой. Но с него колебанията ти не се изчерпват. Ще трябва да решиш още нещо: дали да изчакаш тук и да се предадеш на новата десантна група (тя едва ли ще закъснее) или да потърсиш полицейското управление в най-близкото населено място. Трябва да се признае, че и двата варианта имат недостатъци. В един полицейски участък можеш поне да бъдеш сигурен, че няма да стрелят, преди да разберат кой си. Но пътят през джунглата крие множество неизвестни опасности. Погледнато от тази страна, изчакването тук ще ти спести умората и рисковете… обаче командосите на генерал Гарсия имат твърде лоша слава.
Няма как, изборът е неизбежен. И тъй, кое предпочиташ?
Да останеш на място — мини на 212.
Да тръгнеш на изток, към крайбрежието — прехвърли се на 147.