По веждите му се стичаха капки пот и влизаха в очите му. Той примигваше, за да ги отстрани, и очилата му се зацапваха. Въпреки че бяха минали само няколко секунди от произшествието, Стол имаше чувството, че е остарял с цяла година, а като дочу гласа на Худ — с още една.
— Мати!
— Работя по въпроса! — рязко отвърна той и се пребори с желанието да добави: „Само че това просто е невъзможно.“ И не би трябвало да бъде възможно. Направо не го проумяваше. Токът, подаван от базата „Андрюс“, не беше спрял, само този към компютрите. Невъзможно беше да се направи отвън — само с команда от софтуера. Компютърната система на Оперативния център беше самостоятелна, така че изключването би трябвало да е последица от софтуерна команда, подадена тук. Всички външни програми бяха проверени за вируси, но повечето, които откриха, бяха съвсем безобидни — като например вирусът, който пускаше „неделя“ да святка на екрана, за да напомня на работохолиците да стават от компютъра, или „Щракалото“ — той пък караше компютрите да изписукват при всяко натискане на клавиш, и „Талос“, който ги замрази на двадесет и девети юни, докато не написаха фразата „Честит рожден, Талос“. Имаше и по-злонамерени, например „Микеланджело“, който изтри всички данни на шести март — рождения ден на художника. Но този беше нещо невероятно, съвсем ново, много сложно… и опасно.
Стол беше разстроен, но същевременно и заинтригуван и удивен. Още повече че екранът примигна и светна секунда преди да включи запасната батерия.
Компютърът започна да издава звуци и на екрана заизлизаха съобщения и надписи — зареждаше съставената от самия Стол контролна програма. Когато свърши, от говорителя се разнесе мелодраматичният електронен глас на Мики Маус.
— В момента вървят ли други програми, Мати?
— Не — унило отвърна той.
— Колко време трая изключването?
— Деветнадесет секунди и осемдесет и осем стотни.
Компютърът зареди програмата и на монитора се появи познатият син екран. Стол натисна F5 и Enter, за да провери директорията.
Худ се подпря на стола зад Мат и погледна екрана.
— Пак работи…
— Май е така. Изгуби ли ти се нещо?
— Като че ли не. Бенет тъкмо запазваше документа. Хубаво е, че накара всичко пак да заработи…
— Аз нищо не съм направил, шефе. Ако не броим това, че си седя тук и псувам.
— Системата сама ли се включи?
— Не. Подадена й е команда.
— Но не от теб.
— Не от мен. — Стол поклати глава. — Това просто е невъзможно.
— И Амелия Ърхарт3 е имала карта — обади се от прага Лоуъл Кофи.
Стол не му обърна внимание и продължи да проверява директорията — всички файлове бяха налице. Извика един от тях и когато не се появи надпис за грешка, се увери, че самите файлове са наред.
— Всичко изглежда наред. Поне данните като че ли не са изчезнали. — Дебелите му показалци сръчно летяха по клавишите. Стол беше написал аварийната програма като на шега, без да очаква, че някога ще му се наложи да я използва. Сега набързо набута файла й в системата, за да провери всичко от начало до край. Щеше да извърши по-задълбочена диагностика по-късно със секретния софтуер, който държеше под ключ, но за момента тази програма също бе в състояние да посочи дали има някакви съществени проблеми.
Худ захапа долната си устна.
— Ти кога пристигна, Мати?
— Записах се в пет часа и четиридесет и една минути. Слязох тук две минути по-късно.
— Кен Оган да ти е докладвал за някакви необичайни случки?
— Нищичко. Нощната смяна минала съвсем гладко, като по вода.
— И морето е било съвсем гладко при потъването на „Титаник“ — отбеляза Кофи.
Худ се направи, че не го е чул.
— Но това не означава, че нищо не се е случило в сградата. А и всеки, който има компютър на работното си място, може да влезе в системата.
— Да — потвърди Стол. — И то не само днес. Би могло да е бомба със закъснител, предварително заложена така, че да избухне сега.
— Бомба — замисли се Худ. — Като в Сеул.
— Дали не е случайна грешка? — попита Кофи. — Не може ли някой просто да е натиснал грешно копче?
— Почти невъзможно е — отвърна Стол, докато наблюдаваше как програмата започва да върши чудесата си. По екрана светкавично пробягваха цифри и букви — търсеше отклонения във файловете, команди, които не съответстват на съществуващите програми или не са вкарани по нормалния начин.
Худ забарабани с пръсти по облегалката на стола.
— Ако се съди по думите ти, излиза, че може би си имаме внедрен човек.
— Допустимо е.