— Извинете ме — каза О’Мара и го бутна назад, след което спусна масивния шлем в нужното положение. Няколко минути внимателно нагласяше електродите, после го включи. Очите на Манън започнаха да се замъгляват, докато съзнанието му нахлуваха спомените и опита на един от най-великите хъдлърски лекари, живяли някога.
Точно преди да изгуби съзнание напълно, той промърмори:
— Проблемът ми е, че каквото и да правя или казвам, вие вярвате само в доброто в мен…
Два часа по-късно вече бяха в операционната. Манън носеше тежък хирургически костюм, а Конуей — по-лек, разчитащ за защита само на гравитационните си неутрализатори. Гравитационните решетки под пода бяха нагласени за притегляне от пет G, нормално за Хъдлър, но налягането беше съвсем малко по-високо от земната норма — хъдлърите не се притесняват особено от ниското налягане и на практика могат да работят спокойно и без защита дори във вакуума на открития космос. Ако обаче сега нещо ужасно се объркаше и се наложеше на пациента да бъде въздействано с пълното налягане на родната му планета, Конуей щеше да бъде принуден да се оттегли бежешком. Той имаше пряка връзка с Приликла и О’Мара в наблюдателната галерия и друг, напълно отделен канал, който го свързваше с Манън и хирургическия екип.
Гласът на О’Мара изскърца внезапно в слушалките му.
— Приликла получава емоционално ехо, докторе. Също и излъчване, което доказва, че е била направена малка грешка — ниско ниво на раздразнение и объркване…
— Йехуди е тук — каза Конуей меко.
— Какво?
— Дребното човече, което не е тук — отвърна Конуей и продължи, цитирайки леко погрешно. — Малкото човече на стълбището. Той пак не е тук и днес, о Боже, бих искал да си иде…2
О’Мара изсумтя и отбеляза:
— При все онова, което казах на Манън в кабинета си, все още не разполагам с истинско доказателство, че ще се случи нещо необичайно. Забележките ми бяха предназначени да помогнат и на лекаря, и на пациента, като подсилим отслабената самоувереност на Манън — нещо, което очевидно не постигнахме. Тъй че и за двама ви ще е най-добре, ако вашето малко човече дойде и ни се представи.
Точно в този момент внесоха пациента и го преместиха на масата. Ръцете на Манън стърчаха от тежкия костюм, облечени само в тънка, прозрачна пластмаса, но ако се наложеше да въведат пълно хъдлърско налягане, той можеше да нахлузи дебелите ръкавици за броени секунди. Ала и да се оперира хъдлър в условия на ниско за него налягане бе рисковано заради опасността от незабавна декомпресия, тъй че последващите процедури трябваше да бъдат приложени бързо.
Физиологична класификация ЕСОВ, хъдлърите бяха ниски, набити, извънредно мощни създания, напомнящи донякъде на октопод с гъвкава броня вместо кожа. И отвън, и отвътре хъдлърите бяха здрави — дотам, че медицина им почти не познаваше хирургията като такава. Ако един пациент не може да бъде излекуван чрез лекарства, твърде често не може да бъде лекуван изобщо, понеже опертивната намеса на онази планета бе неприложима, ако не и направо невъзможна. Но в Галактическата болница, където налягането и гравитацията можеха да се променят във всяка желана комбинация само за няколко минути, Манън и неколцина други смело пристъпваха в неизучени преди области на медицинската практика.
Конуей го наблюдаваше как прави триъгълен разрез в невероятно дебелата кожа и я защипва назад. Незабавно над операционната маса пръсна яркожълт, преобърнат конус ситна мъглица — фин облак кръв под налягане, която тече от разкъсаните капиляри. Една сестра бързо постави пластмасов лист между отвора и визьора на Манън, докато друга нагласи огледало, което да му дава непряк поглед върху операционното поле. За четири и половина минути той успя да овладее кървенето. Би трябвало да го постигне за две.
Манън като че ли четеше мислите на Конуей, понеже каза:
— Първия път бях по-бърз — мислех два-три хода напред, знаете как става. Но открих, че правя сега разрези, които не би трябвало да извърша поне още няколко секунди. Ако се беше случило само веднъж, щеше да е достатъчно неприятно, но пет пъти! Трябваше да се оттегля преди да съм убил пациента на място. А сега — допълни с натежал от самообвинения глас, — се опитвам да внимавам и резултатът ще е същият.
Конуей запази мълчание.
— Пък и туморът е дребен — продължи Манън, — и толкова близо до повърхността, че е чудесен като за първи опити в хъдлърската хирургия. Просто го изрежи, протезирай трите повредени кръвоносни съда в района с пластмасови тръбички и тогава кръвното налягане на пациента и собствените ни специални клампи ще ги запечатат идеално, докато вените регенерират след няколко месеца. Но това!… Да си виждал някога подобна отвратителна бъркотия…!
2
Неточен цитат от поема на Хю Мерне (Hughes Mearns), на която се позовал физикът Стивън Уайнбърг, за да изрази разочарованието на учените от поредицата неуспехи при изучаването на свойствата на вакуума. От друга страна този откъс присъства в разказа на Фредерик Браун „Принципът на Йехуди“, за първи път публикуван през 1944 г. Бел.ред.