— Тогава ще ме направлява огромният опит на специалистите от „Културни контакти“ на Мониторния корпус — завърши вместо него Конуей.
— Тонът ви, докторе — каза О’Мара сухо, — съдържа косвена критика към прекрасната група мъже и същества, към която имам честта да принадлежа…
Третият присъстващ в стаята продължи да издава бълбукащи звуци, докато се въртеше бясно като някакво голямо, органично молитвено колело4, но инак не каза нищо.
— Обаче си губим времето — продължи О’Мара. — Разполагате с два дни преди корабът ви да потегли към Кюфтето — достатъчно време, струва ми се, човек да си стегне панталонките, били те лични или професионални. Най-добре проучете подробностите по този проект колкото се може по-добре, докато все още имате удобна обстановка, в която да работите. Макар и неохотно — допълни той, — реших да изключа доктор Приликла от тази експедиция — Кюфтето не е място за същество, което е толкова свръхчувствително към емоционално излъчване, че на практика се свива и умира, ако някой мисли неприятни неща за него. В замяна ще разполагате с Шурешън, който изрази доброволно желание да ви служи като екскурзовод и съветник — макар че защо ще го прави, след като съвсем буквално е бил отвлечен и почти го убихме, е загадка за мен…
— Правя го, защото съм толкова смел и милостив, и всеопрощаващ — обади се Шурешън с равния си, транслиран глас. Все тъй въртейки се, добави. — Аз съм също проницателен и алтруистично настроен и се интересувам само от възможно най-доброто и за двата ни вида.
— Да — съгласи се О’Мара с внимателно неутрален тон. — Но нашата цел не е напълно алтруистична. Планираме да разузнаем и проучим медицинското оборудване на родната ви планета с идеята да окажем помощ в тази област. Тъй като ние също сме щедри, алтруистични немного етични, тази помощ ще ви бъде дадена тъй или иначе безплатно, но ако ни предложите да ни предоставите определено количество от тези инструменти, квазиживи приставки, приспособления или както и да решите да ги наречете, които произхождат от вашата планета…
— Но Шурешън вече ни каза, че расата му не ги използва… — започна Конуей.
— И аз му вярвам — съгласи се О’Мара. — Но знаем, че те идват от неговата родна планета и вашият проблем — тоест, един от проблемите ви, докторе — е да намерите народа, който ги използва. А сега, ако нямате други въпроси…
Няколко минути по-късно те вече бяха нелюбезно изпроводени в коридора. Конуей погледна часовника си и въздъхна:
— Време за обяд. Не знам вие как сте, но аз винаги мисля по-добре с пълна уста. Вододишащата секция е само на две нива над нас…
— Много мило от ваша страна, но осъзнавам колко неудобно е за вашия вид да яде в моята околна среда — отвърна Шурешън. — Моето животоподдържащо оборудване съдържа интересна подборка от храна и, макар че съм напълно неегоистичен и внимателен, когато става дума за удобството на приятелите ми, ще се връщам вкъщи след два дни и възможностите ми да изпробвам многовидови условия и контакти са ограничени. Бих предпочел да използвам хранителните помещения на вашите топлокръвни кислорододишащи събратя.
Облекчената въздишка на Конуей беше непреводима. Той просто каза:
— След вас.
Когато влязоха в столовата, лекарят се опита да прецени дали е по-добре да хапне на крак като тралтан или да рискува да си докара множествена херния на мелфианската желязна девица. Всички земно-човешки маси бяха заети.
Конуей се настани на мелфиански стол, а Шурешън, чиито хранителни запаси бяха разтворени във водата му за дишане, паркира мобилната си животоподдържаща система близо до масата. Докторът се канеше се да поръчва, когато се получи малка задръжка. Торнастър, отговорният диагностик от Патологията, се вмъкна в столовата, насочи по едно око към тях, докато с другите две оглеждаше залата като цяло и издаде звук, подобен на мелодично тръбене с рог.
То беше транслирано обратно с обичайния лишен от емоции глас, който каза:
— Видях ви да влизате, докторе и приятелю Шурешън, и се почудих дали бихме могли да обсъдим мисията ви за няколко минути — преди да започнете да се храните…
Както и цялата си тралтанска раса, Торнастър беше вегетарианец. Конуей имаше избора да яде салата — храна, която считаше достойна само за зайци — или да почака, както началникът му бе предложил, за пържолата.
На масите около тях хората привършваха храненето си и тръгваха, пълзяха или, в един от случаите, излитаха, за да ги заместят също тъй разнообразен набор извънземни, а Торнастър все още продължаваше да дудне за методите за разглеждане на данни и образци, които би трябвало да му пращат, както и ефикасната организация на тази медицинска визита с планетарни размери. Като същество, отговорно за анализирането на тази планина от входящи данни, той имаше много конкретни представи за това как трябва да се свърши предварителната работа.
4
Тибетските монаси използват вертикално въртящи се колела, по вътрешната повърхност на които са изписани текстовете на будистки молитви. Те вярват, че по този начин непрестанно „произнасяните“ им молитви по-лесно достигат до Боговете. Колелата се задвижват ръчно, от течаща вода или дресирани за целта животни, които тичат в тях — хамстери, дребни кученца и др; известни са и големи молитвени колела, въртяни от коне и мулета. Бел.прев.