Нямаше сън, нито физически контакт, освен за репродукция, нито високи сгради, нито гробища.
Когато някой от роторите — така екипажът на крайцера кръсти странната раса — спираше поради старост, катастрофа или се натъкваше на някой хищник или на отровно растение, сънародниците му просто го забравяха. В тялото скоро след смъртта започваха да се натрупват газове, които го изтласкваха на повърхността, а там риби и птици се погрижваха за изчезването му.
Конуей поговори с няколко същества, които бяха много стари да се въртят и ги държаха живи чрез изкуствено хранене, докато ги въртяха на личните им виенски колела. Така и не остана съвсем сигурен дали ги държат живи поради ценността им за обществото или са просто подложени на експеримент. Знаеше, че вижда гериатрия в действие, но заедно с неособено сложна асистенция при трудни раждания, това беше единствената друга форма на медицина, която срещна.
Междувременно разузнавателните екипи картографираха планетата и носеха проби с тонове. Повечето от този материал се препращаше в Галактическата болница за изследване и скоро от отдела на Торнастър започнаха да пристигат подробни аналитични предложения за терапевтични мерки. Според диагностика-патолог Кюфтето имаше твърде спешен медицински проблем. Конуей и Едуардс, които бяха хвърлили по едно око на предварителните данни и предприели серия полети на ниска височина над планетарната повърхност, напълно се съгласиха с диагнозата.
— Можем да започнем първичното проучване на местните проблеми — каза Конуей гневно, — предизвикани от факта, че Роторите прекалено свободно използват ядрено оръжие! Но все още ужасно се нуждаем от оценка на тукашната медицинска ситуация и точно нея не получаваме. Главният въпрос е…
— …има ли доктор вкъщи? — довърши Едуардс, ухилен. — И ако има, къде е?
— Точно така — кимна събеседникът му. Не се засмя. На екрана за пряко наблюдение бавните кремоподобни вълни отразяваха лунната светлина през завесата на мъгливата повърхност. Спътникът на планетата наближаваше опасната граница на Рош5, но щеше да изправи обитателите на Кюфтето пред този мащабен проблем едва след около милион години или някъде там. В този момент луната се виждаше като нащърбен полумесец, осветяващ морето, подаващите се от него шейсетина метра от корпуса на „Декарт“ и странно спокойното крайбрежие.
Спокойно, понеже беше мъртво, а хищниците отказваха да ядат гнилоч.
— Ако построя въртяща се рамка за себе си, дали О’Мара… — поде Конуей.
Едуардс поклати глава.
— Касетата на Шурешън е по-опасна, отколкото си мислите. Имахте късмет да не ви се откъртят дъските в главата за вечни времена. Освен това, О’Мара вече обмисли тази идея и я отхвърли. Да се въртите докато сте под влияние на касетата, независимо дали във въртящ се стол или в построено в работилница устройство, това ще заблуди съзнанието ви само за няколко минути, твърди той. Но ще го попитам отново, ако искате.
— Вярвам ви — отвърна Конуей и продължи замислено. — Въпросът, който продължавам да си задавам е: къде на тази планета е най-вероятно да открием лекар. Да предположим, че отговорът е — там, където се случват най-много травми, тоест по крайбрежието…
— Не е задължително — възрази Едуардс. — Човек твърде рядко открива лекар в касапницата. Пък и не забравяйте, че някъде на тази планета има още един разумен вид, създателите на контролираните с мисъл инструменти. Не е ли възможно вашите доктори да принадлежат към тази раса и отговорът ви да се намира изцяло извън цивилизацията на роторите?
— Вярно е — прие поправката му Конуей. — Но тук разполагаме с доброволното сътрудничество на местните и би трябвало да извлечем цялата възможна полза от него. Ще помоля за разрешение, струва ми се, да последвам някоя от пътуващите надалеч понички следващия път, когато поеме на пътешествие. Може да се получи неприятна ситуация — като да вземеш приятел с теб на меден месец — но е очевидно, че в градовете и обитаемите райони няма доктори и само пътешествениците са имали възможност да срещнат такива. Междувременно — завърши, — нека се опитаме да намерим тази втора интелигентна раса.
Два дни по-късно Конуей осъществи връзка с не-роднина на Шурешън, който работеше в близката електроцентрала, ядрен реактор, където се чувстваше почти като вкъщи, понеже имаше четири здрави стени и покрив. Роторът планираше пътуване по необитаем крайбрежен участък в края на настоящия си работен период, който, както Конуей прецени, щеше да свърши след два-три дни. Името на съществото беше Камсог и то нямаше нищо против лекарят да го придружи, стига при определени обстоятелства да стои по-далеч. То ги описа подробно и без очевиден срам.
5
През 1849 г. френският математик и астроном Едуард А. Рош изчислява, че един естествен спътник би се разрушил под действието на приливните сили, ако се приближи до планетата си на по-малка дистанция от 2,44 нейни радиуса. Съществуването на границата на Рош е потвърдено и най-ярък пример са пръстените на Сатурн и Юпитер. Бел.ред.