— Напротив — възрази тя. — Нали ти прочетох историята на града. Кратка и скучна. Малко градче със страховито име1, където никога не се случва нищо вълнуващо.
— Това се знае из интернет.
— Интернет знае всичко — заяви тя. — Това е единственото място, където ще сме в безопасност от Сияйния демон.
— Но защо точно тук?
— Толкова ли е важно? — попита тя. — Очевидно е от значение, да, но дали е важно точно сега? Сега, тук, встрани на пътя? Важното е, че знаем, че ще бъдем в безопасност тук.
— Бъкстън е издържал само една седмица.
— Каза, че мястото му се е сторило странно. И така да е, мен ме устройва. Нямам нищо против странното. Майло, можем да обсъдим тези неща по-късно. Можем да разпитаме и да получим отговорите, които търсим. Но сега съм изморена. Също като теб. Имаме нужда от здрав сън. Трябва да поспрем с бягането.
Той въздъхна и потърка очи.
— Добре де, добре, предполагам си права.
— Права съм и още как.
— Добре тогава, влизаме в града, без да привличаме внимание. Говорим само когато някой реши да ни заговори. Сливаме се с обстановката, ясно?
— Ще се опитам.
— Ще се опиташ?
— Градът е малък и насред нищото. Новодошлите сигурно се забелязват лесно. Ще е някак неизбежно.
— Да, вероятно, но и ние трябва да се стараем да не се набиваме на очи.
— Съгласна.
Майло се поколеба за още един миг, след което запали Чарджъра.
— Добре тогава.
Излязоха отново на пътя, минаха покрай табелата и Чарджърът се изстреля напред, когато Амбър изпищя изведнъж и се преобрази, а болката, пламнала в ръцете ѝ, и шокът от внезапната промяна едва не премрежиха погледа ѝ, добавени към факта, че и Майло, също като нея, се беше преобразил в демонската си форма. Той настъпи рязко спирачката, а Чарджърът спря с ръмжене като че ли в знак на протест.
Придърпала ръцете си към гърдите, Амбър се вгледа в изгарящо червените очи на Майло. Бяха присвити. Той се извърна, огледа зад и пред тях, след което изкара глава през прозореца и вдигна поглед нагоре. В очакване на нападение. В очакване на нещо.
Чакаха. Чарджърът чакаше. Но нищо не се случи.
Кожата на Майло изсветля, пламъкът в очите и устата му угасна, а извитите му рога се прибраха насред косите му.
— Какво беше това по дяволите? — обади се Амбър.
Майло се вгледа в ръцете си.
— Не знам. Все още усещам…
Той се преобрази отново без предупреждение в чернокожия рогат демон, изръмжа раздразнено и на мига се върна в нормалния си човешки вид.
— Странна работа — измърмори той и извърна поглед към нея. — Ще трябва да си върнеш човешкия вид.
— Ама боли.
— Трябва да се преобразиш, както и ще трябва да се бориш с порива да се върнеш в демонския си вид. Силен е. Много силен.
— Боже господи.
Тя стисна зъби и се преобрази, а от пръстите ѝ изригна подновена заслепяваща болка, която замъгли мислите ѝ. Веднага след това последва повторно изригване и тя отново беше в демонската си форма.
— Не мога да го направя — изрече задъхано тя. — Просто не мога.
— Преобрази се — настояваше Майло — и се контролирай.
— Дай ми минутка.
— Сега, Амбър.
— Ще опитам пак след минута, задник такъв!
— Веднага! — изрева Майло и очите му проблеснаха в червено, а Амбър изръмжа в отговор и си върна човешкия вид, като този път удържа на промяната въпреки болката и се съсредоточи да запази този си нормален, непохватен и грозен облик.
Когато болката се поуталожи до поносимото, си пое дълбоко дъх.
— Браво — поздрави я Майло, намествайки се удобно на седалката си.
— Това е ужасно — каза Амбър.
Всяка клетка в нея искаше да се преобрази отново. Нервните ѝ окончания играеха неистово. Кожата ѝ бе като наелектризирана. Човешката форма, в която се помещаваше, беше просто напълно погрешна.
— Като че ли трябва да се изпишкам — продължи тя, — но не е като да ми се пишка, познато ли ти е това чувство? Когато усещаш, че ще избухнеш, но добре знаеш, че просто трябва да се успокоиш и на мига ще се почувстваш много по-добре? Нещо подобно е, но в хиляди пъти по-силно.
Майло се вгледа в нея за кратко.
— Ясно — отвърна той най-сетне. — Не бих използвал точно такъв аналог, но разбирам.
— Какво се случва с нас?
Този път Майло не отговори. Просто слезе от колата. Амбър се извъртя на седалката си и се загледа след него, докато той вървеше към табелата. Подмина я и се извърна със заинтригувано изражение на лицето. Отстъпи голяма крачка назад към Чарджъра и се преобрази.
1
Дезълейшън Хил — в превод от английски: „Хълмът на опустошението“, откъдето произлиза и оригиналното заглавие на книгата. — Б.пр.