— Точно на опашката, а? — попита Рони. — Как боли това, човече. Всеки знае как боли. Изпитваш една страшна болка в момента.
— Пуснете ме! — ревеше Рики.
— Уорик — повика го Рони.
Уорик се приближи, водейки Две със себе си.
— Здравей, Рики — поздрави той. — Запознай се с кучето ми. Ако не ни кажеш това, което искаме да знаем, ще го пусна при теб.
Рики се сви.
— Ще ме убие!
— Мм? О, не. Така де, ще, ако му кажа да го направи, но сам не би те нападнал, Рики. По-скоро ще те прелъсти.
— К-какво?!
— Ще те изчука в лицето, пич.
— Да бе!
— Напълно сериозен съм. Погледни го. Погледни глуповатата му усмивка и как му е виснал езикът от устата. Две е винаги готов за любов!
— Разкарай го от мен, откачалник такъв!
Уорик охлаби хвата си и Две заподскача радостно напред, а Рики замята крака.
— Добре де, добре! Ще ви кажа!
Уорик хвана Две за каишката и го издърпа леко назад.
— Ти си нарисувал онзи графит на стената, нали? — попита Линда. — Доста сериозни художнически заложби си имал, момче, какво е станало с тях?
Рики отговори, без да сваля поглед от Две:
— Израснах ги.
— Спорно. Но по начина, по който си го нарисувал… изглежда като че ли си го видял със собствените си очи. Наистина ли си го виждал?
— Защо? — отвърна с въпрос Рики. — Защо ме питате всичко това? Нямате ли си представа в какво се забърквате?
— Защо не ни обясниш тогава? — подхвърли Кели.
Рики се ухили.
— И да разваля изненадата? Никакъв шанс.
— Разкажи ни кога си го видял.
— Не знаех какво виждам, разбирате ли? Бях на тринайсет. Бях глупав. Бях просто дете. Знаете колко глупави могат да са децата. Пф, че аз още съм си дете!
— Добре си влизаш в ролята — обади се Кели.
— Боже, освен това бях и полузаспал. Разбудих се през нощта и…
— И какво?
— Беше сън — добави Рики.
— Какво видя?
— Сънувах, че се е надвесил над леглото на брат ми.
— Дългия ли? — продължаваше да го подканва Рони. — Същият, когото си нарисувал след това на стената?
— Да — продължи Рики, — същият. Само че не беше той. Впоследствие разбрах, че не е бил. Бил е някакъв друг тип. Някакъв скитник. Дойде и отведе брат ми, а в просъницата си помислих, че е било чудовище.
Кели се намръщи.
— Отвел е брат ти?
— Някакъв бездомник, вагабонтин, който минавал през града. Тук често се появяват такива. Промъкнал се през прозореца, който бях оставил отключен.
— А намериха ли го? — попита Линда. — Брат ти?
Рики поклати глава.
— А скитника?
— Шериф Новак го залови след около седмица — обясни Рики. — Изгарял оцапани с кръв дрехи горе на хълма. Признал си и казал на шерифа, че ще го заведе на мястото, където е заровил тялото, но веднага след това му се нахвърлил и Новак трябвало да го застреля. Не му оставало друго, освен да го очисти.
— Само че онзи, когото си видял да отвлича брат ти — обади се Кели — не е бил бездомникът, нали?
— Присъни ми се — оправда се Рики. — Не разбираш ли? Не беше онзи проклетник Дългия. Беше някакъв шибан бездомник. Дългия е герой от детските истории. Бях малък, не знаех какво виждам и мозъкът ми просто си го обясни по този начин. По-късно ми разясниха как стоят нещата.
— А защо е решил да отвлече брат ти? — попита Уорик.
— Откъде пък да знам? Бил е някакъв психопат. Сигурно ни е видял да си играем навън и си го е харесал. Светът е пълен с развратници.
— Ами гласуването?
Рики ги изгледа гневно.
— Брат ти много ли гласове си спечели в онази година?
Рики се поизправи.
— Нямате представа за какво говорите. Давате си вид, че имате, но не знаете нищо. Дългия не съществува. Някакъв бездомник уби брат ми, защото бях забравил да залостя прозореца ни. Това е всичко. А онази дребна кутия за гласове е там, за да държи децата послушни. Това е. И знаете ли какво? Върши работа.
Кели хвърли поглед към Линда, която сви леко рамене.
— Благодарим ти, Рики — каза накрая Кели. — Беше ми много приятно да си поговорим. А колкото до въпроса ти от по-рано, съм бомба в леглото, но за жалост ти никога няма да се увериш сам в това.
— Не бих и искал — побърза да отговори Рики.
Тя се усмихна, а Уорик тръгна първи от тях към минивана им от другата страна на уличката. Когато Рики се изправи мъчително на крака, Рони спря и се извърна.
— Ей, Рики? Какъв е този фестивал на града, за който всички разправят?