Габи спеше по очи, валеше дъжд, застудяваше. В хола Асен гледаше някакъв филм, Иван и Козела ги нямаше.
— Ще се върнем след полунощ — каза Козела, преди да тръгнат.
Пътуваха бавно. Мерцедесът беше с австрийска регистрация, в джобовете им бяха всички необходими документи, които бяха заблудили копоите. Шофираше Козела, отзад, на кръста му, прикрит от якето, беше узито. Иван — по изрично настояване на баща си — беше „чист“.
— Тази държава стана смъртоносен капан за нас — тихо започна Козела. — Много сме. Ако бях сам, щях да знам какво да правя, но вие ми тежите като воденични камъни на врата — Козела сложи длан върху коляното на сина си. — Не ми се сърди.
— Не се сърдя, разбирам те — самоуверено отговори младият мъж, който се гордееше с баща си и мечтаеше да му подражава.
— Опитах всички възможности, Иване, всички врати са заключени… освен една… А през тази врата се минава през един височайши труп, пазен като съкровищата на Тадж Махал. Опитах да го освиткам в партия с най-добрия професионалист, за когото може да мечтае екзекутор на лов.
— Бен Търпин? — обади се Иван.
Козела кимна:
— Да, Бог да прости греховете му, а те са много… Използвах го за щит и успях да се измъкна, макар че не съм същият човек оттогава. Раните ме болят непоносимо, особено нощем… Джобовете ми са пълни с транквиланти.
Колата излезе от града и пое по околовръстното шосе.
— Къде отиваме? — учуден попита Иван. Козела не отговори на въпроса му, попита:
— Ти искаш да бъдеш гангстер, нали? Иван мисли дълго, преди да отговори:
— Искам да съм с теб.
— Това е същото — Козела се усмихна с обезобразеното си лице. — Добре. В безизходица съм. Ще ти дам тази възможност, но на Асен и момичето няма да казваш нищо.
— Кълна се, татко, аз не съм бебе…
— Добре, добре, вярвам ти. Слушай внимателно, сине. Човекът, когото трябва да убием, не ни е причинил нищо лошо. Напротив, работи като вол, за да направи България абсурдна за такива като нас. Но Господ е разпоредил човешките интереси често да изпадат в смъртен конфликт.
Козела отвори жабката, измъкна мощен морски бинокъл и изгаси двигателя.
— Целта ни е там — каза той, насочвайки го към вилата на Генерала. — Там живее шефът на мъжа на майка ви, който на всичко отгоре е министър на вътрешните работи. Схващаш ли колко е трудна задачата?
Иван мълча, загледан през бинокъла, а когато го свали, каза:
— Трудна, разбира се, но не невъзможна. Козела отново сложи ръката си на коляното му, прибра бинокъла и подкара колата.
— Радвам се, че си мъж с кураж, сине, но от дългата си практика съм разбрал, че кураж и идиотизъм са синоними!
Иван в изблик на чувства прегърна баща си и целуна мокро, по детски, осакатеното му лице.
Козела едва потисна вълнението си и бързо смени темата.
— След два километра ме чака друга кола. Ще отсъствам три денонощия. Запомни! Ще бъда тук на осемнайсети септември през нощта. Следващите четири дни са празници и ако успеем да свършим нещо — тогава ще бъде.
— Мога ли да те питам къде отиваш? Козела се смръщи.
— Ще ти отговоря за последен път на такъв въпрос — остро каза той. — Отивам в Пловдив при един турски гангстер.
Филмът свърши. Асен не помнеше нищо ни от сюжета, ни кои артисти играеха. През цялото време мислеше за спящата Габи и за това, че са сами във вилата. Може би нямаше да стигнат до крайности — Господи, колко му се искаше! — но поне можеха да си изяснят отношенията. Веднъж завинаги!
Стана решително, изключи дистанса и влезе при момичето. Габи спеше по корем, заробила нос в матрака, възглавница не ползваше. Не се чуваше дъхът й, но когато Асен я хвана за рамото, Габриела скочи като подгонена сърна.
— Какво става? Какво има? Защо ме будиш? — засипа го с въпроси тя.
— Сами сме — смутено каза Асен. — Искам да поговорим сериозно.
Габриела пусна босите си крака на пода, разтърка очи, измърмори:
— Чакай — и отиде в банята.
Бави се твърде дълго, може би повече от половин час. Хайде бе, мама му стара! Всеки момент ще се приберат другите!
Габи излезе изкъпана, гримирана, облечена като за прием, но лицето й беше уморено и посърнало.
— Налей ми едно уиски — заповяда като на слугата си тя. — „Паспортс“, голямо, с много лед! — Габи седна в хола и включи телевизора. — И още нещо, Асене. Откажи се! Няма да се чукам с теб. Нито сега, нито някога в бъдеще. Ако се налага, ще си зашия шундата, но никакво чукане.
— Аз те обичам, Габриела…
— Забрави — каза тя. — Дай едно уиски и не ми досаждай, ако обичаш. Мразя да ми досаждат…
Фарове осветиха вилата и някой изключи двигател на мерцедес. Габи изтича и погледна. Иван се връщаше.