Намираше се на десет стъпки над земята, когато войник падна отгоре с крясък. Баян го изгледа объркан, после още петима войници се строполиха от двете му страни, удряйки се в земята с глухо тупване.
Стрела улучи стената близо до левия крак на Баян. Металното острие отскочи разискрено от камъка, гъвкавата дръжка издрънча звучно. Не идваше от монголските стрелци, нито отгоре; бе излетяла от гората на северозапад.
Баян се огледа и по-скоро чу, отколкото видя следващия залп в мрачината; после половината войници паднаха с вой от въжетата. Пронизаните бяха толкова много, че се строполяваха един върху друг с хрущящи кости. След миг към тях рукна дъжд от стрели и от върха на стената.
Сред крясъците на умиращите Баян чу заповедта на Уан Дъчън:
— Обратно в строя!
— За Уан Дъчън! — извика Баян на хората си и се спусна на земята.
Вече усещаше мирис на кръв, стрели шептяха в ушите му.
Дяволите на Сун някак си бяха разбрали за нападението и ги бяха заобиколили отзад, извън крепостната стена. Баян се прикри зад купчина тела, докато войниците му слизаха, и близо до дланта си зърна отворените очи и кървавото лице на Чън Лун. Отвърна глава от изцъклените очи и обходи с поглед гората, търсейки противниковите стрелци. Щом и последният от войниците се спусна на земята, той се втурна с тях към укритието на дърветата.
Гората ги прикриваше донякъде, но стрелите от стената и от тъмните дебри вляво продължаваха да улучват жива плът.
Баян заповяда на хората си да сплотят редици, после потърси с поглед Уан Дъчън и го видя смръщен недалеч; върху шлема му тъмнееше кърваво петно.
— Останахме с третина по-малко — каза Баян.
— Не са срязали всички въжета — Уан Дъчън посочи през дърветата. — Ако стрелците ни отблъснат врага от стената, ще успеем да стигнем догоре.
— А противникът по фланга? — попита Баян.
— Поведи хората си натам. Привлечете им вниманието, за да ви вземат на прицел.
— Да, командире — каза Баян.
Продължаваше да се пита как войниците на Сун са съумели да извършат маневрата, но сега не бе време за решаване на главоблъсканици.
Снишавайки се зад стволовете на дърветата, Баян се върна при другарите си. След бърз оглед откри трима капитани и им нареди да съберат арбаните си. Минути по-късно се явиха двайсетима оцелели — не много, но достатъчно да изпълнят поставената им задача.
На Наталия мисията й се струваше самоубийствена. Баян обаче не се поколеба и тя неволно се възхити от смелостта му, макар да ненавиждаше кръвопролитието.
Баян се прокрадваше напред към вражеските стрелци, молейки се луната да се появи отново. Ордата бе изгубила предимството на изненадата и сега тъмнината помагаше на воините на Сун, които познаваха терена.
Баян извади тихо сабята си; дланите му бяха хлъзгави — от влага, пот, кръв или от трите заедно. Хората му също подготвиха оръжията си и продължиха да напредват, без да разклащат шубраците, докато зърнаха първия стрелец. Стоеше зад дърво — сянка с лък. Нощта и гората скриваха другите, но сигурно и те бяха наблизо.
Баян заповяда безмълвно на хората си да се разгърнат, за да създадат илюзия за по-многоброен отряд, и даде сигнал за атака.
Двайсетимата войници изреваха, изтърбушвайки тишината, и се втурнаха напред. Баян нападна стрелеца, извърнал се изненадан към звука, и го прониза със сабята. След миг към тях полетяха стрели, ала не бяха добре насочени. Уан Дъчън можеше да нападне отново стената, без да притискат фланга му.
Баян и другарите му се снишаваха от дърво до дърво, налитаха и се оттегляха бързо, за да не предоставят лесна мишена на стрелците. Баян зърна втори стрелец да изпраща стрели напосоки, заобиколи го в широк кръг и се спусна към него. Преди да го достигне обаче, друга сянка го връхлетя.
Баян отбягна ножа и се обърна към новия враг. В същия момент лунна светлина ненадейно изпълни пространството помежду им. Облаците се бяха разпръснали. Баян видя, че мъжът е стар боец с лице, набраздено от дългогодишни битки; с крайчеца на окото си мерна също, че стрелецът опъва лъка.
Баян отскочи машинално, но мигом един от хората му нападна стрелеца и двамата се вкопчиха в ръкопашен двубой. Баян се обърна към ветерана и отблъсна на косъм ножа му със сабята си. Противникът се отдръпна, преди да успее да отвърне на удара.
Сега беше ред на Баян да нападне. Със сабята имаше по-голям обсег, но старият воин се оказа необичайно пъргав. Отново и отново отбягваше острието и всеки път се приближаваше към Баян, подготвяйки своя решителен ход. В близката схватка Баян забеляза, че му липсва почти цялото ляво ухо.