Отвън настана суматоха, гласове вдигаха тревога.
Тялото на Джъ се изопна. Трябваше да действа. Веднага.
Скочи от гредата право в леглото на хана и острието на баща й се заби мигновено в гърлото му. Очите му се отвориха рязко, устата му зяпна, но не издаде звук. Джъ задържа погледа на умиращия, докато кръвта спря да шурти от раната и духът напусна тялото като празна черупка. Джъ скочи от леглото и се изкатери отново върху гредите. В същия момент Оуен забеляза камата до ризницата на хана, близо до постелята. Джъ нямаше представа какво е това, но той позна оръжието. В спомените на Вариус бе държал в ръка двойника му. Второто острие от Райския тризъбец.
Джъ обаче се бе съсредоточила върху бягството. Трябваше да побърза, защото откриеха ли мъртвия хан, в шатрата нямаше да остане безопасно укритие.
Отвън се надигна още по-силна врява. Повечето стражи в шатрата се спуснаха към входа, откъдето долиташе шумотевицата, или към покоите на хана. Джъ пое в обратната посока.
Скочи на земята близо до изхода и излезе от шатрата. Двамата постови паднаха мигом, единият прострелян с арбалета, другият — с пронизан от ножа й врат.
Този път обаче имаше и други войници.
Сочеха я с крясъци и вадеха сабите си. Скоро щяха да полетят и стрели. Тя побягна между шатрите. Понякога се покатерваше върху тях и долавяше как кожата се огъва леко под стъпалата й, а дървените подпори проскърцват. Монголите се спуснаха подире й, разбуждайки целия лагер.
Стаен зад мислите й, Оуен се разтревожи за Джъ. Молеше я да побърза, както я пришпорваше Кан. Единственият й шанс бе гората на няколкостотин метра от обширния лагер — разстояние, наглед невъзможно, ала тя го пробяга, изострила сетива и насочвана от интуицията. Въпреки страха Джъ се усмихваше при всяка крачка и се смееше с всеки дъх. Бе отмъстила за баща си. Бе почела паметта му. Острието му бе изпълнило отредената задача.
Дори да я заловят, беше постигнала поставената цел.
10.
След вечерята Дейвид лежеше в стаята си, будуваше и мислеше. Нещо около „Етера“ го тревожеше още от ранния следобед. Не сподели с другите, но имаше връзка с въпроса на Грейс.
Какво би ти казал татко сега?
Тя едва ли предполагаше, че е взел думите й сериозно, ала той наистина се замисли. И осъзна, че какво би казал баща му, зависи от това какво знае, а в момента баща му не знаеше много. Всъщност никой от тях не знаеше, защото не бяха разпитвали. Бяха твърде заети да мислят за симулациите. Когато обаче той отдели време да поразмишлява, „Анимус“ внезапно му заприлича на средство за отвличане на вниманието. После си спомни как Монро бе описал „Абстерго“ и тамплиерите.
Запита се — ако хората от „Абстерго“ нарочно ги карат да се съсредоточат върху едно, „Анимус“, значи ли това, че има друго, за което тамплиерите не искат да ги разпитват?
И какво е то?
Първо му хрумна, че отговорът се крие в самия „Етер“, защото дори не бе зървал какво става в останалите сгради. Струваше му се странно, но Грейс и Шон, изглежда, не проявяваха никакъв интерес.
Дейвид обаче беше любопитен и реши да направи нещо. Скоро след един посред нощ той стана, облече се и се измъкна крадешком от стаята.
Никога не бе излизал по това време. „Етерът“ беше тих и тъмен, ала някак си жив — вдишваше въздух през вентилаторите, през стъклата дори долетя приглушен крясък на сова или на някаква друга птица в гората.
Дейвид прекоси тихомълком коридора, после втори и трети чак до остъкления мост към съседната сграда. Сигурно навсякъде имаше охранителни камери и нищо чудно да го хванат всеки момент. Искаше да види възможно повече, преди да го забележат.
Входната врата на моста бе затворена, но се оказа отключена. Той тръгна бързо по високия стъклен тунел сред гората, която го заобикаляше от всички страни.
В далечния край влезе в сграда, където не беше стъпвал преди. Приличаше много на мястото, където живееше със сестра си и другите. Почуди се дали в някои от стаите не спят деца като тях. Може би целият комплекс приютяваше участници в изследователските проекти на „Абстерго“.
Продължи напред и стигна до втори тунел. Той обаче не се отвори. Електронната ключалка имаше сензор за пръстов отпечатък и екран за въвеждане на код или парола. Дейвид пристъпи да огледа устройството отблизо и в същия момент в отсрещния край на коридора се чуха приближаващи стъпки.
Шмугна се бързо в странична ниша, събу си обувките и се залепи до стената. Вратата се отвори и през нея мина охранител. Човекът изобщо не се огледа. Дейвид се прокрадна на пръсти зад него и успя да се вмъкне, преди вратата да се захлопне със съскане и прищракване. Намираше се в по-дълъг стъклен проход, който сякаш се спускаше надолу и изчезваше в мрака сред гората. Дейвид се обу и погледна назад към заключената врата. Охранителят го накара да се замисли какво ли ще го сполети, ако го хванат да се промъква така. Вкъщи ли ще го изпратят? Баща му нямаше да остане доволен. Дрогата и кварталните банди го тревожеха. Честно казано, Дейвид също се страхуваше.