Прекоси тунела през дърветата и се върна в своята сграда. Почуди се дали да събуди Грейс, или да изчака още няколко часа до сутринта. И в двата случая обаче трябваше да се обадят на баща си и да се махнат оттук.
Вървеше към стаята си и мислеше какво да му каже, когато зад него се чу глас.
— Хей! Какво правиш?
Дейвид се паникьоса и импулсивно се обърна рязко надясно. Удари се в стената, после отново и отново, както муха се блъска в прозорец.
— Хей! Добре ли си? — извика охранителят.
Дейвид налетя още веднъж срещу стената, после охранителят го сграбчи за рамене и го обърна към себе си.
Дейвид се престори, че се събужда.
— Ъ? — Придаде си объркан и уплашен вид и разтърка очи. — Къде…?
— Насън ли ходеше? — попита охранителят.
— Сигурно… — Дейвид примигна и потри глава. — Не ми се е случвало отдавна. Дали е от „Анимус“?
— Не знам. — Мъжът сбърчи лице и мустаците му се накривиха. — Връщай се в стаята си, а аз ще уведомя доктор Бибьо.
— Добре. — Дейвид се прозя. — Благодаря, че ме събуди.
Обърна се и тръгна право към своята врата. Охранителят го съпроводи и му кимна, преди да влезе. Малката спалня, която дотогава му се струваше по-просторна от стаята му вкъщи, внезапно му заприлича на затворническа килия.
Не успя да заспи. Лежеше буден и обмисляше какво да каже на другите. Страхуваше се, че щом охранителят й спомене как се е разхождал насън, Виктория ще поиска записите от камерите, за да провери какво е вършил. Щом Исая беше готов да убие Оуен и Хавиер, не би пощадил и него.
Когато будилникът най-сетне иззвъня, Дейвид се изкъпа надве-натри, облече се бързо и отиде в общата зала. Наталия вече беше там, ядеше йогурт. Дейвид седна до нея и затупка с крак.
Минаха няколко минути.
— Какво? — попита Наталия.
Дейвид се намръщи.
— Какво какво?
— Изглежда искаш да кажеш нещо.
— Да — кимна Дейвид. — Но ще изчакам да дойдат Грейс и Шон.
Наталия се зае отново с йогурта.
— Добре.
Сестра му се забави много, но пък Шон се появи веднага след нея. Взеха си храна и седнаха. Дейвид се приведе към тях.
— Трябва да се махнем оттук.
— Защо шепнеш? — попита Грейс.
— Защото не искам да ме чуят — отговори Дейвид. — Очевидно. И съм сериозен. Трябва да се махнем.
— Къде ще отидем? — поинтересува се Шон.
— Вкъщи — отвърна Дейвид. — Но сигурно и там не е безопасно.
— Какви ги говориш? — повдигна вежди Грейс.
Дейвид им разказа всичко. Как е излязъл от стаята си да разузнае, как е открил черната реактивна кола и какво е казал Исая. Обясни им как на връщане е излъгал охранителя. Изслушаха го със свъсени вежди и сбърчени чела. Когато приключи, Шон поклати глава.
— Съчиняваш си.
— Не си съчинявам!
— Тогава си сънувал — предположи Шон. — Може наистина да си ходил насън.
— Не съм! — възрази Дейвид.
Тримата се спогледаха.
— Не съм сънувал — повтори Дейвид, вече притеснен не на шега.
— Помисли — подхвана Шон. — Тук сме от седмици и винаги можехме да си тръгнем. Отнасят се добре към нас. Изведнъж изтърсваш обаче, че искат да убият Оуен и Хавиер. Не ти вярвам. Тамплиерите не са каквито ги представяше Монро. Работят за доброто на света. Точно това правим с Исая в момента…
— Така иска да мислим! — Дейвид се обърна към сестра си. — Трябва да се обадим на татко.
— И какво ще му кажем? — попита тя. — Как зад „Абстерго“ всъщност се крие тайно общество и хората в него избиват деца?
— Да — кимна Дейвид.
— Знаеш ли какво мисля? — Грейс повдигна вежда и го изгледа отвисоко, както се полага на по-голяма сестра. — Мисля, че си прекалил с играта на световни войни.
— Това не са измишльотини! — възкликна Дейвид. — Сестра си ми! Защо не ме подкрепяш?
— Винаги те подкрепям — отвърна Грейс. — Няма ли ти да ме подкрепиш поне веднъж?
— Мислиш, че не те подкрепям?
— Да. Старая се да останем тук, а ти какво правиш? Промъкваш се нощем. Ще ни изхвърлят заради теб!
Дейвид се отдръпна назад. Единствено Наталия не бе продумала. Обърна се към нея.