— Ти какво мислиш?
Тя побутна настрани празната чаша йогурт.
— Определено нямам доверие на „Абстерго“. Но не съм убедена, че биха убили Оуен и Хавиер.
Дейвид се смая. И тримата бяха идиоти.
— Хей! — Наталия протегна ръка над масата към него. — Не мисля, че лъжеш. — Не знам обаче дали си чул правилно какво говорят.
Дейвид знаеше какво е чул и видял. Просто не можеше да ги накара да му повярват.
— Разбираш ли от какво се отказваме, ако си тръгнем? — попита Шон.
— Парите ли имаш предвид? — отвърна Дейвид.
— И те са важни — вметна Наталия.
— Но не са всичко — добави Шон. — Тръгнем ли си, отказваме се от възможност, каквато няма да намерим никъде. Не съм готов да я пропусна.
— И аз — додаде Грейс.
Нямаше, значи, никаква надежда. Дейвид искаше да си отиде, но не би оставил сестра си, а без подкрепата на Грейс не би успял да убеди баща си да дойде да ги вземе. Той се облегна назад с чувството, че се е плъзнал в някакъв паралелен свят, където просто се налага да забрави, че Исая иска да убие двама негови приятели, и да продължи със симулациите в „Анимус“, все едно нищо нередно не се е случило.
— Тръгвам — Шон избута количката назад. — Доскоро.
— И аз тръгвам — каза Грейс и стана.
Дейвид я погледна и тя почака малко. Обикновено излизаха заедно, но този път той скръсти ръце и нищо повече. Тя подбели очи и се отдалечи, оставяйки го сам с Наталия.
— Каза, че „Абстерго“ не ти вдъхва доверие — подхвърли Дейвид.
— Да.
— Защо?
— Защото знам, че имат таен план. Не ни казват всичко. Но това не значи, че са убийци.
— Монро обаче каза…
— Монро също имаше таен план. И на него вярвам колкото на „Абстерго“. Предлагам да почакаме и да видим какво ще стане. Съгласен?
Дейвид не отговори.
Наталия се изправи.
— Идваш ли?
— След малко.
— Добре.
Тя изхвърли чашката от йогурта и излезе от залата.
Дейвид поседя още няколко минути до масата. После, понеже не виждаше какво друго би могъл да направи, стана и последва другите. Прекоси коридора и свари Виктория да го чака в стаята с неговия „Анимус“.
— Дейвид — кимна му тя. — Радвам се, че дойде. Разбрах за малкото ти приключение снощи.
— Да…
Внезапно го обзе паника. Какво ли още беше разбрала?
— Охранителят ми каза, че си се блъскал в стената. Притеснена съм, защото ходенето насън и други проблеми със съня понякога се дължат на Ефекта на преливането.
— Така ли?
— Да. Ще те наблюдаваме внимателно. Може да се наложи дори да заключваме вратата на стаята ти нощем, докато се уверим, че си в безопасност.
Думите й му прозвучаха много зловещо, но Шон и Грейс сигурно щяха да кажат, че е за негово добро.
— Май не искам да заключвате вратата.
— Само временно — успокои го Виктория. — Разпоредих също да ми дадат записите от камерите, за да видя какво става.
Дейвид се паникьоса още повече и сърцето му заби трескаво.
— О…
— Не се смущавай — каза тя. — Просто не искам да ти се случи нещо лошо.
11.
Оуен отново беше в центъра на събитията, а Хавиер бе принуден да си кротува и да гледа как Грифин наблюдава симулацията на приятеля му в лъскавия нов „Анимус“. Но все едно. Така стояха нещата и точно затова се бе отдръпнал от Оуен. На него самия му се бяха струпали достатъчно неща, та да се разправя и с проблемите на Оуен. Сега обаче беше друго. Не можеше да се сърди на приятеля си. Чувстваше, че му е длъжник.
Това обаче не значеше, че не се отегчава до смърт да седи и да чака до втръсване.
Ребека си беше тръгнала преди няколко часа. В порутената плевня, видите ли, били паркирани две коли. Тя бе поела с едната, вероятно на поредната асасинска мисия. Другата обаче си стоеше в плевнята и Хавиер сериозно се изкушаваше да я подкара нанякъде.
Но накъде?
Неслучайно се криеха насред нищото. Тамплиерите бяха по петите им и разполагаха със значително числено превъзходство. Хавиер започваше да си мисли, че в основни линии това е да си асасин — постоянно бягаш и се криеш, най-често сам.
Донякъде точно така се бе чувствал и той през почти целия си живот. В трети клас разбра, че е различен. В седми клас му даде име. После дълго криеше почти от всички, че е гей, и се чувстваше много, много самотен. Положението се подобри, когато разкри истината пред родителите и брат си, а след като сподели и с Оуен, още частица от самотата си беше отишла. Мислеше обаче, че никога няма да се освободи напълно от нея. Детето у него винаги щеше да му нашепва, че играе роля. Просто се преструва, че е като другите.