Втурна се към стената на склада и запълзя нагоре. Отначало имаше чувството, че се е върнал в спомените на Кормак и се катери по нюйоркските сгради. После обаче, в реалния свят, нещата станаха по-трудни. Пръстите му отмаляха, мускулите затрепериха. Той застина, вкопчен във вертикалната повърхност, и вдигна поглед. Най-близкият прозорец се намираше чак на двайсет стъпки над него. Нямаше да успее.
След миг ръцете му се плъзнаха и падна тежко на земята. Явно Ефектът на преливане имаше граници. Десният глезен го заболя, но Хавиер не мислеше да се отказва. Прокрадна се покрай стените на склада и откри товарна рампа и заден вход. Задейства електромагнитна граната, възстарата електронна ключалка изщрака и вратата се отвори. В склада се озова сред безброй високи рафтове, по които се редяха кашони с всевъзможни размери и форми. Обходи бързо етикетите и разбра, че са подредени по дата и номер на делото. Знаеше горе-долу кога се е провел процесът срещу бащата на Оуен, но не и номера на делото.
Сведе търсенето до определен период от време и зачете етикетите по кашоните, катерейки се нагоре-надолу по етажерките. Едва след четиресет и пет минути откри каквото му трябваше и издърпа кутията от рафта.
Остави кашона на пода и го отвори. Вътре имаше оранжеви пликове с улики — видеозаписи от охранителни камери, гилзи — и цял куп папки и протоколи. Надяваше се сред тях да има нещо, което да закрие случая за Оуен — по един или друг начин.
— Ще проверя там — чу се женски глас от отсрещния край на помещението.
После проехтяха стъпки.
Хавиер грабна кашона и побягна безшумно в обратната посока, снишавайки се зад рафтовете: Стигна до товарната трампа, но на пътя му се изпречи полицай. Хавиер се спусна към него, блъсна го с рамо и двамата паднаха на земята. Кашонът се смачка, но Хавиер не го изпусна. Скочи на крака, излетя през вратата и се втурна към оградата.
— Натам! — изкрещя полицаят зад него.
Хавиер хвърли поглед през рамо и видя, че мъжът тича след него с ръка на хълбока.
Бръкна в джоба на якето, извади пушечна граната и я метна назад. Експлозията замъгли въздуха на петнайсетина стъпки, давайки възможност на Хавиер да спре и да зареди арбалета със сънотворни стрели. Щом полицаят се появи, той го простреля и след секунди мъжът се строполи на земята.
Оградата се намираше на десетина метра, но нямаше да успее да я изкатери с кашона. Трябваше да мине през нея.
Зад него пак се надигнаха викове — другите полицаи го настигаха.
Хавиер извади граната, каквато не бе използвал преди. Нямаше представа дали ще му свърши работа, или ще го вдигне във въздуха, но я хвърли отдалеч към оградата и се просна на земята.
Ушите му писнаха от взрива, обсипаха го чакъл и прах, дребни камъчета се забиха в темето му. Щипеха, но не бяха болка за умиране. Той скочи пак на крака, щом пушекът се разнесе. Тесен нащърбен отвор зееше в оградата, може би щеше да мине, може би — не. Хукна към него — единственият му изход — метна кашона през пролуката, после се провря. Разкъсаната тел захвана якето му, но той го освободи и побягна към колата. На няколко крачки от нея хвърли още една пушечна граната, за да се скрие от погледа на полицаите, и измина последните метри на спринт.
Отвори вратата на автомобила, запрати кашона вътре и скочи зад волана. След секунда запраши по пътя, хвърляйки поглед към огледалото за задно виждане. Не забеляза кръжащи сини светлини, но чу вой на сирени. Не го преследваха, явно се бяха насочили към склада.
Въпреки това сърцето му не забави ход и дишането му не се успокои, докато не стигна до магистралата извън града. Докато караше, небето на изток просия от първото зарево на изгрева. Върна се в призрачната асасинска къща три часа след като бе тръгнал. Слънцето вече се издигаше над хоризонта.
Докато паркираше колата в плевнята, се запита какво ли ще му стори Грифин, но грабна решително кашона и отиде да разбере.
Грифин вече стоеше на верандата със скръстени ръце и гневен поглед.
— Тук ли ме чакаше през цялото време? — попита Хавиер.
Грифин изглеждаше готов да избухне в пламъци.
— Следя те, откакто тръгна, дребосък. Мислиш, че можеш да ми откраднеш колата ли?
На Хавиер му хрумна, че този човек редовно убива хора и навярно е разумно да продължи с помирителен тон.
— Съжалявам — каза той и пристъпи към асасина. — Не съм…