— Миналия път, когато бяхте с мен, нарушихте заповед — каза той.
— Няма да се повтори — обеща Оуен.
— А и наистина ти трябваме — повтори Хавиер. — Ядоса се, когато Ребека си тръгна, защото си притеснен. Не мисля, че изгаряш от желание да действаш сам.
Грифин кимна.
— Може би си прав.
— Тогава ни вземи да ти помогнем — каза Хавиер. — Обучаваше ни. Сега ще видиш какво сме научили.
Грифин прибра още оръжия и джаджи в джобовете на коженото си яке и се облегна на плота.
— Добре.
— Добре ли? — не повярва на ушите си Оуен.
— Да. Запасявайте се — каза Грифин.
Хавиер и Оуен се спогледаха и приближиха до работния плот. Хавиер избра обичайното си оборудване и снаряжение. Особено се бе привързал към пистолета със стрели. Този път обаче Оуен също взе един.
— Джъ използваше нещо такова — обясни той. — Свикнах някак с него. Спаси й живота.
— Ясно. — Хавиер кимна и грабна няколко от познатите му гранати; върху плота обаче имаше други оръжия, каквито не бе виждал в склада на Грифин. Взе цилиндър с размерите на тънка кутийка кока-кола. — Какво е това?
— Пареща граната — отговори Грифин. — Излъчва енергия подобно на микровълнова фурна. Изпържва горния слой на кожата. Все едно лежиш върху пирони, но не е смъртоносна, макар да ти се иска да умреш.
Хавиер пъхна една в джоба си.
— А това? — попита Оуен, вдигнал поредното подобие на пистолет.
— Лазерна цев. Насочваш я към лицето и причинява временна слепота.
— Повечето неща май служат за диверсия — отбеляза Хавиер.
— Защото самият асасин е истинското оръжие — отвърна Грифин. — Правителствата избиват безогледно с дронове и бомби. Тамплиерите също сеят безлика смърт и погубват невинни жертви. Ние сме различни. Асасинът убива само когото е решил да отстрани и съблюдава Кредото. Заставаме лице в лице с противника, без свян и без страх. Позволим ли на друг да убива вместо нас, значи не сме по-добри от останалите.
Хавиер откри известна доблест в това.
— Снаряжете се и да тръгваме — подкани ги Грифин.
Хавиер взе още няколко гранати и стрели за пистолета, после забеляза, че Оуен е застанал до масата с уликите и ги оглежда.
— Хей! Ще се занимаем с тях, когато се върнем.
— Добре — кимна Оуен. — Да вървим!
Излязоха от къщата след Грифин, прекосиха буренясалата поляна и влязоха в плевнята, където Хавиер бе паркирал колата.
— Не си я заредил, нали? — подхвърли Грифин.
Хавиер не отговори и получи сръчкване с лакът от Оуен.
— Качвайте се — махна им Грифин.
Оуен седна отпред, Хавиер — отзад. Грифин довлече голяма туба с бензин от ъгъла на плевнята и напълни резервоара. После седна зад волана, запали мотора и потеглиха.
Вече беше късно следобед. Грифин им обясни, че до „Абстерго“ ще пътуват няколко часа. Стигнаха до магистралата и се насочиха на север, заобиколиха хълмовете и пак свърнаха на изток към планината зад възвишенията. Колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-нависоко и нагъсто растяха дърветата. Небето притъмня. Не след дълго по предното стъкло затрополиха капки дъжд и се свечери.
Когато стигнаха до стръмен склон и ушите на Хавиер заглъхнаха, Грифин отби колата от шосето.
— Оттук ще вървим пеша и ще си отваряме очите на четири, за да не ни уловят охранителните системи на „Абстерго“.
Хавиер погледна през стъклото. От двете страни на асфалтовия път се стичаха ручейчета.
— Дано качулките да са непромокаеми.
— Непропускливи са, но явно не действат срещу мрънкане — каза Грифин.
— Това беше добро — отбеляза Оуен с равен глас.
— Слушайте. — Грифин прочисти гърло. — От тук нататък следете какво правя и изпълнявайте командите ми. На няколко мили сме, но скоро ще стигнем до камерите и електронните сензори. Не бива да ни засичат.
— Как ще ги избегнем? — попита Оуен.
— С Орловото зрение — отговори Грифин. — И двамата го притежавате. Откривайте охранителните устройства и ги заобикаляйте.
— Ясно — кимна Хавиер, макар да се поизнерви. Орловото му зрение не беше нито вродено, нито добре развито, както у Оуен.
— Комплексът се състои от пет сгради. Приятелите ви се намират в една от тях. Хайде да ги отведем оттам!
Тримата отвориха вратите на колата и излязоха под дъжда. Грифин се оказа прав — якето и качулката на Хавиер го пазеха сух, ако не броим капките по носа и бузите му.