— И аз идвам — каза Дейвид.
— Какво? — Грейс се обърна рязко към него. — Никъде няма да ходиш!
— Напротив — възрази брат й. — Знам, че не ми вярваш, но е въпрос на време Исая да те нарочи. Вече ни заключва нощем. Идвай с нас, Грейс!
— Остави я да реши сама — намеси се Монро. — Няма да насилвам никого. Но не бива да се бавим. Трябва да тръгнем веднага.
— Как? — попита Наталия.
— С кола. Насам! — махна с ръка Монро.
Той пое по коридора, откъдето беше дошъл. Наталия го последва, Дейвид мина през вратата, ала след няколко крачки се обърна.
— Идваш ли? — попита.
Грейс се колебаеше. Краката й сякаш бяха циментирани в пода. Не знаеше дали да се довери на Монро, но Дейвид също имаше право. И тя имаше съмнения за Исая. Ала все пак? Как да се откаже от всичко, което „Абстерго“ и тамплиерите й предлагат?
— Грейс? — подкани я Дейвид.
— Не знам…
Лампите примигнаха и светнаха. Грейс и Дейвид погледнаха едновременно нагоре, после вратата към коридора избръмча и започна да се затваря.
— Не! — Дейвид се втурна към нея.
Грейс също, но тя се захлопна, преди да стигнат до нея. Ключалката изщрака и ги раздели. Грейс натисна бравата — не поддаде, защитният сензор вече работеше.
— Можеш ли да отвориш от твоята страна? — подвикна Грейс през вратата.
— Не — дойде приглушен отговор. — Не става!
— Лошо! — възкликна Монро. — Съжалявам. Но трябва да тръгваме!
— Грейс! Счупи стъклото! — извика Дейвид.
— Не може — каза Монро. — Бронирано е.
Нямаше как да преодолеят препятствието, а ако онези от другата страна, включително брат й, не побегнеха веднага, щяха да ги заловят. А заловяха ли Дейвид и Наталия с Монро, Грейс се страхуваше, че ще пострадат. Не искаше да вярва, че Исая би им посегнал, но сега, когато малкият й брат бе от другата страна на вратата, не желаеше да поема рискове.
— Тръгвай! — каза му тя.
— Какво?
— Тръгвай. Бягай оттук!
— Няма да те оставя — отсече Дейвид.
— Напротив. Винаги съм те пазила от неприятности. Не искам да пострадаш сега. Върви!
— Но…
— Дейвид, сега или никога! — извика Монро.
Безкрайна секунда тишина.
— Хайде! — махна с ръка Грейс.
— Ще се върнем да те вземем. Обещавам — каза Дейвид. Грейс все още не беше сигурна дали го иска. Отвореше ли се вратата, пак щеше да се подвоуми дали да мине през нея. Може би двамата е брат й вървяха по различен път. „Анимус“ и „Абстерго“ бяха променили всичко. Знаеше само, че трябва да отпрати Дейвид далеч от опасността. После щеше да е свободна да се погрижи за себе си.
— Чао! Тръгвай! — каза тя.
Мълчание.
— Чао, Грейс!
От другата страна на вратата изтрополиха забързани стъпки. Отдалечиха се и после настъпи тишина.
18.
Оуен и Хавиер обикаляха край стъклената сграда, отбягвайки камерите. Надяваха се Грифин скоро да се присъедини към тях. Оуен още не разбираше какво е задействало алармата, но тамплиерите явно бяха на крак. Агенти на „Абстерго“ патрулираха навсякъде, но за щастие не всички носеха сензори за засичане на асасини.
— Защо електромагнитната граната не проработи? — попита Оуен.
— Електронните компоненти са обезопасени. С изолация от медна сплав може би. Усъвършенстват се.
— Гадост!
— Какъв е планът сега? — озърна се Хавиер. — Аз мисля да влезем.
Оуен се съгласи. Грифин сигурно щеше да се вкисне, но той не беше тук, а имаха да изпълняват задача.
— Ей там има вход — посочи Хавиер.
Тръгнаха към сградата, придържайки се извън обсега на камерите. Стигнаха до вратата и Оуен забеляза електронната ключалка. Изглежда се отваряше с пръстов отпечатък или други биометрични данни, комбинирани с код. Оуен извади втора електромагнитна граната.
— Пак ли? — повдигна вежди Хавиер. — Само тази песен ли знаеш?
— Струва си да пробваме.
Оуен активира гранатата и халоса охранителната конзола. Както в случая с агентите, не последва нищо.
— Има защита — констатира Хавиер.
— Трябва да науча нова песен — каза Оуен.
— Ще се вмъкнем другояче.
— Как? Да счупим ли стъклото?
— Много е шумно.
— През покрива?
— Да пробваме.
Трудно беше обаче да намерят откъде да се изкачат по стъклената стена. Оуен се почуди дали тамплиерите не са предвиждали точно това, когато са проектирали сградата. Мястото изглеждаше недостъпно за асасини. Най-сетне откриха дърво, сравнително близо до единия ъгъл на постройката. Изкатериха се до височината на втория етаж, където имаше балкон, но разстоянието до него беше доста голямо.