— Единствените призраци тук са онези, които носите в своето ДНК, Хавиер.
— Знаеш името ми?
— Знаем го, разбира се.
На Оуен не му харесаха нито думите й, нито начинът, по който ги изрече.
— Е, какъв е планът? — намеси се Грифин. — Гавин каза, че ще ми дадеш инструкции.
Ребека кимна.
— Насам.
Тя тръгна към черния коридор под стълбището. Тримата я последваха, но Ребека не отиде далеч; след няколко крачки отвори врата вдясно.
— Внимавайте къде стъпвате — предупреди ги. — Слизаме в мазето.
Грифин тръгна решително надолу, следван от Хавиер. Оуен протегна ръце настрани, за да напипа парапета, и продължи бавно напред. Очите му отчаяно опитваха да открият опора в мрака, дори по принуда си измисляха неща. Пръстите на краката му намериха ръба на първото стъпало, на второто, на третото и така нататък — едно по едно. Под него стъпките на Грифин трополяха и издаваха глух екот. Над него Ребека затвори вратата към стълбите.
— Ще светнат лампи — каза тя. — Заслонете очи.
Оуен стисна клепки, но през тях различи как стълбището изплува от мрака. Отвори очи и откри, че тази част на къщата е пълна противоположност на всичко друго горе. Стените бяха гладки, покрити със сива ламперия. Стълбите ги отведоха в помещение, отговарящо далеч повече на представата на Оуен за асасинско скривалище. Повече от склад поне.
Имаше няколко компютъра, голяма стъклена маса, цяла стена с оръжия, дрехи, защитно облекло. В далечния ъгъл на стаята Оуен видя стол с висока облегалка, подобен на онзи, който Монро използваше за своя „Анимус“.
— Това ли е играчката ти? — Грифин кимна към него.
— Не — поклати глава Ребека. — Друго е. Нова технология на „Абстерго“. В Мадрид Шон попадна на процесор и подробни проекти. С тяхна помощ сглобих машината.
— Шон? — попита Хавиер.
— Имаме приятел с такова име — додаде Оуен.
— О? — Ребека наклони глава. Имаше къса кафява коса и смугла кожа, която напомняше на Оуен за Наталия. — И вашият приятел ли е циничен егоцентрик, мислещ се за най-големия умник на света?
— Ммм… не — позаекна Оуен.
Ребека сви рамене.
— Значи е друг човек. — Обърна се към Грифин. — Помниш ли как се работи с „Анимус“?
— Разбира се. Защо? Няма ли да останеш?
— Не. Чакат ме другаде.
— Какво е по-важно от това? — попита Грифин. — Става дума за Райския тризъбец. Едното острие вече е открито. Второто…
— Знам — прекъсна го Ребека. — По света обаче се случват адски много неща, а редиците на Братството са доста оредели. Възложена ми е друга задача. Налага се да се справиш сам. Мястото е безопасно, организирала съм всичко. Натискаш копчето и играеш. Ще успееш ли?
Грифин замълча с присвити очи и Оуен долови напрежение между двамата асасини. Грифин изглеждаше разтревожен и ядосан. Очевидно в Братството невинаги цареше хармония. Моментът обаче отмина бързо, Грифин кимна и раменете му видимо се отпуснаха.
— Добре. Знам, че не решаваш ти.
— Да — кимна тя. — Но Гавин и Уилям също не са в състояние да избират. Тамплиерите ни отнеха тази възможност преди петнайсет години, когато едва не ни изтребиха до крак.
— Какво се очаква от мен? — попита Грифин.
— Ротенберг твърди, че в момента тамплиерите търсят втората кама, видяна последно в средновековен Китай. Трябва да стигнем първи до нея. — Ребека се обърна и посочи към Оуен. — Чрез призраците в неговата ДНК.
3.
Шон очакваше с нетърпение да се върне в „Анимус“. Виктория бе започнала да съкращава престоя му там, а вчера не му позволи изобщо да участва в симулация. Това го разстрои доста, но успя някак да избута деня, а тази сутрин веднага след закуската щеше да се върне в цилиндъра.
— Добро утро — поздрави го Дейвид, влизайки с прозявка в помещението, където се хранеха и почиваха. — Донесоха ли мъфините?
Шон кимна към бюфета.
— Днес са с банани и ядки.
Дейвид спря рязко.
— Е… все едно.
— Не обичаш ли банани? — попита Шон.
— Е, обичам ядки. — Дейвид побутна нагоре очилата си с бели рамки и дебели стъкла и се запъти към подносите.
По-голямата му сестра Грейс влезе в стаята. Тъмната й къдрава коса бе прибрана на тила. Беше на петнайсет, почти връстница на Шон, и през изминалите седмици той се бе сближил с нея повече, отколкото с тринайсетгодишния й брат. Грейс и Дейвид без малко да не останат в „Етера“. Баща им ги прибра вкъщи за няколко дни, после се върнаха. Шон още не знаеше защо, но скоро може би щеше да попита.