— Не знаеш имената на известните американски певици? Тя има изящен глас и е няколко години по-възрастна от мен. Не бива обаче да отсядам в по-долнокачествени хотели, защото театралните мениджъри ще ме сметнат за по-долнокачествена изпълнителка от нея. Работата ми зависи само наполовина от таланта. Останалото е грижливо поддържана илюзия.
Томи поклати глава.
— Този свят ми е чужд, госпожице.
— Както и твоят — за мен. Отдавна ли си полицай?
— Не.
Томи се поколеба дали да се впусне в подробности. Предисторията запращаше съзнанието му на опасно, хаотично място, където настоящето и миналото се преплитаха. Спомените за войната го обсебваха — лютивата миризма на барут, надвиснала толкова плътно във въздуха, че не вижда на двайсет крачки наоколо; призрачните бойни викове на бунтовниците; чувството, че е настъпил нещо, и знае, без да поглежда, че е човешки крайник, откъснат от тялото. С нея обаче се чувстваше по-уверен да обърне поглед към онзи свят.
— Преди това бях войник.
— Наистина ли?
— Да.
— И се сражаваше? Във войната с Конфедерацията? — Тя размаха ръце. — Извинявай. Вероятно не искаш да говориш за това.
— Не, няма проблем — поклати глава той. — Вярно е обаче, че обикновено не обичам да обсъждам темата. Бих се във войната. И досега щях да съм на фронта, ако не ме бяха ранили…
Тя ахна.
— Ранили са те?
— Да. — Той потупа панталона си точно над грапавия кратер върху бедрото си. — Куршумът обаче пропусна костта. Мнозина други не извадиха такъв късмет. И се опасявам, че на още доста няма да им провърви.
— Имаш предвид мобилизацията?
Той кимна.
— Градът е в безпорядък.
Всъщност не го тревожеше единствено мобилизацията. И двете страни — Съюзът и Конфедерацията — тълкуваха всеки успех, дори най-дребния, като знак, че победата е близо. Томи обаче се опасяваше, че конфликтът ще продължи години наред. Дори след скорошната победа при Гетисбърг Лий и армията на Юга нямаше да се задържат задълго във Вирджиния.
— В момента живея в Лондон — каза Аделина. — По-добре е за кариерата ми, понеже често имам турнета в Европа. Отдалечавам се обаче от събитията тук.
— Харесва ли ти да изнасяш концерти из различни страни? — попита той, доволен, че сменят темата.
— Понякога да — отговори тя. — Но често се чувствам самотна. През повечето време съм заобиколена от хора, ала сякаш съм сама. Звучи абсурдно, нали?
— Не — поклати глава Томи.
Тя го погледна втренчено и бузите му пак поаленяха.
— За разлика от много други, ти явно ме разбираш — каза Аделина.
Стигнаха парка на Медисън Скуеър и видяха хотела й — пететажен, обграден от магазини с лъскави витрини, затворени през нощта. Томи свърна към него, но след момент осъзна, че госпожица Пати не го е последвала. Обърна се към нея.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Искаш ли да се разходим в парка? — предложи Аделина и се засмя неловко. — Знам, че е нелепо по това време. Но след всичките вълнения няма да успея да заспя. И ми е приятно да разговарям с теб.
Томи преглътна. В момента не бе на работа и му беше безразлично какво биха си помислили другите — дали биха сметнали предложението й за благопристойно, или не.
— На мен също ми е приятно да разговарям с теб, госпожице Пати.
— Наричай ме Аделина.
— За мен е чест, госпожице Аделина.
Теченията на спомените досега насочваха Шон към места, които го изпълваха с вълнение, и той се оставяше го носят, накъдето пожелаят. Харесваше му да бъде Томи Грейлинг, да върви с внушителната му походка и храбро да се впуска в битки. Започваше обаче да усеща романтичната посока на симулацията и присъствието на Наталия. Тя го привличаше и може би преживелиците им в света на спомените щяха да я накарат да погледне отвъд инвалидната количка. Тези мисли обаче го затрудняваха да се отпусне безметежно в потока на събитията.
Влязоха в парка и госпожица Пати каза:
— До дома ми в Лондон има подобно място. Понякога се разхождам там късно нощем.
— Защо късно нощем? — попита Томи.
— Заради тишината — отвърна тя. — Няма публика. Не съм на прием. Не чувам дори своя глас.
— Ще се опитам тогава да не нарушавам тишината — кимна Томи.
— Ти не ме смущаваш.
През следващите няколко минути обаче и двамата мълчаха. Просто вървяха по алеята между застиналите неподвижно дъбове, брези и чинари и вдишваха топлия нощен въздух. Звездите над тях се съревноваваха със светлините на хотела и уличните лампи. Недалеч се намираше къщата на брата на Томи. Той го спомена и двамата заразказваха за семействата и детството си — доста различни истории. Тя бе родена в Испания; родителите й — италианци — дошли в Ню Йорк, когато била съвсем малка. Той бе роден в Бруклин; баба му и дядо му дошли от Германия скоро след като се оженили.