— Благодаря ти, че изпя тази песен.
— Няма за какво.
Тя прекоси стаята и седна пак на дивана.
— Другарите ми на фронта я харесваха много.
— Знам.
— Мнозина… се върнаха у дома. В първия дом на душата.
— Знам. Съжалявам.
Слънцето вече бе изгряло. Томи стана от фотьойла и застана на пост до прозореца.
— Продължават да се стичат към центъра на града — отбеляза, проточил врат към парка надолу по улицата. — Море от хора!
— Ще бъдеш ли необходим?
— Да — кимна той. — Но първо искам да се уверя, че си в безопасност.
— Не бой се. Тук съм на сигурно място. Направи каквото трябва.
Той пусна завесата и тръгна към двукрилата врата.
— Ще изляза да поогледам и да разбера какво става. Наистина ли не възразяваш да те оставя тук?
— Разбира се.
— Горе има библиотека. Ще се върна възможно най-бързо.
Той слезе по стълбите и входната врата се захлопна след него. От прозореца Аделина го проследи как се отдалечава по улицата. После Томи свърна в пресечка и се изгуби от поглед.
Останала сама, Наталия се почувства свободна да застане под прожекторите. Почти през цялата нощ странеше от сцената, оставяйки действието да следва стриктно сценария на спомените. Предпочиташе да наблюдава Аделина — жена, съвсем различна от нея. Усещаше също, че Томи е Шон, и не искаше да възниква неразбория кой по кого е бил увлечен, щом излязат от „Анимус“. Вероятно обаче безпокойството й бе неоснователно. Тази част от симулацията просто се развиваше малко странно.
Докато Аделина чакаше Томи да се върне, Наталия реши да разгледа къщата, ала предпазливо, за да не предизвика десинхронизация. В училище харесваше часовете по история и по дизайн. Стилът на викторианската епоха не я вълнуваше особено, но все пак бе интересно да е тук, сякаш се разхожда из музей.
Тя излезе от дневната и влезе в трапезарията с великолепна дълга маса, украсена със сребърен свещник. Имаше и масивен бюфет в стил „Кралица Ана“, доколкото си спомняше. Трапезарията разполагаше с отделен килер и стълбище към кухнята.
Наталия се върна в главното преддверие и изкачи стълбището до следващия етаж. Разгледа библиотеката, после и главната спалня, където върху тоалетната масичка бяха подредени козметични продукти. Сториха й се съвсем непознати, но пък и в реалния живот почти не използваше гримове. На третия етаж имаше спалня, вероятно на Томи, а по-надолу по коридора — празно помещение. Изглежда го бяха подготвяли за детска стая — в ъгъла имаше люлка и старомодна бебешка количка с дантелки. Стените бяха покрити наполовина с тапети с рози, но начинанието явно бе изоставено по средата. Наталия се удиви колко истории разказва тази стая, повечето тъжни.
Последният етаж се използваше главно за тавански склад, но под покрива имаше уютно пространство, което според Наталия би могло да послужи за удобна спалня. Тясна врата водеше към покрива. Слънцето вече се бе вдигнало нависоко и сгорещяваше горните етажи на къщата.
Наталия се върна в дневната и седна до пианото. Докосна клавишите с пръсти и изсвири несвързана поредица от ноти. Майка й свиреше на пиано. Родителите й искаха да се научи да свири на цигулка и няколко години вземаше уроци от скъпоплатения руски педагог господин Крупин. Той обаче прецени, че Наталия не е особено музикална, и в крайна сметка прекратиха обучението. Бе наследила вероятно спомените на Аделина, ала не и таланта й.
Нито един часовник в къщата не беше точен и дори не тиктакаше — Томи очевидно бе забравил да ги навие — но й се струваше, че са минали кажи-речи два часа, откакто е излязъл.
Слънцето огряваше ярко улицата отвън, когато той най-сетне се върна. Тя чу входната врата да се отваря и тутакси се скри зад кулисите, избутвайки Аделина на сцената, докато тежките му стъпки отекваха по стълбището.
— Настанал е страшен хаос — каза Томи, влизайки в дневната.
— Така ли?
Аделина погледна през прозореца към почти безлюдната улица.
— Говорих с полицай от друг район. Тълпите, които видяхме снощи и призори, се събрали край Сентръл Парк. Оттам около осем сутринта тръгнали на юг. Били поне десет хиляди.
— Десет… десет хиляди?
Томи кимна.
— Затворили фабриките и със заплахи отвели работниците със себе си. Режат телеграфни жици и разбиват релсите, за да спрат съобщителната система и придвижването в града. Прекатурват омнибуси.