— Боже — прошепна Аделина.
— Това не е метеж, а въстание — каза Томи. — Тълпата атакува щабквартирата на началника на военната полиция, където провеждат мобилизацията. Не мисля обаче, че ще спрат дотук.
— Какво ще правим?
— По улиците е опасно. Ще останем вътре.
— И ти ли?
— Засега ще остана с теб. Ще се погрижа за безопасността ти.
— Сигурна съм, че нищо не ме застрашава. По-добре…
— Оставам — натърти той с железен тон. — Докато се уверя, че си в безопасност.
Аделина кимна, наясно, че не може да го разубеди. Томи застана на пост до прозореца, явно решен да бди неотклонно въпреки опитите й да го заговори. Тя отиде в библиотеката, избра си книга с поезия и зачете мълчаливо.
Мина час и денят стана по-горещ. Дори да отвореха прозорец, душният въздух нямаше да се разведри — застиналите клони на дърветата отвън показваха, че не подухва никакъв ветрец.
След още един час Томи поизопна рамене.
— Тълпата идва насам. От Трето авеню.
— Какво правят?
— Плячкосват.
Аделина приближи бързо до прозореца и погледна навън. По улицата прииждаха хора, спираха пред всяка къща и хвърляха тухли и павета. Няколко жени и деца наблюдаваха как мародерите нахлуват в домовете им и ограбват живота им. През прозорците летяха мебели, картини и съдове.
— Къде са полицаите? — попита Аделина.
— Усмиряват по-големи тълпи от тази — отговори Томи.
— Скоро ще стигнат дотук — каза Аделина. — Трябва да се махнем. Първо обаче си смени униформата. Видят ли те в нея, ще забравят другата плячка.
Той се съгласи неохотно и отиде в стаята си да се преоблече, а Аделина остана на пост до прозореца. Тълпата вече бе само през три къщи от тях. Възрастна жена плачеше, паднала на колене на улицата; мъж с бяла щръкнала коса стоеше до нея и стискаше окървавената си глава. Аделина с изненада забеляза, че мъжете в тълпата са по-малко от жените — облечени в мръсни рокли и поли, с разрошени и потни коси, полепнали по лицата им.
— Готов съм — подвикна й Томи от прага на дневната.
Аделина се обърна към него.
Той носеше карирани вълнени панталони с тиранти и бяла риза с висока яка и навити до лактите ръкави. Тя откри, че в тази версия го харесва повече, отколкото в полицейската.
— Ще излезем през задния вход — каза Томи.
Слязоха бързо по стълбите до главното преддверие и тъкмо вървяха към кухнята, когато грамадно паве влетя през прозореца до вратата, обливайки пода с дъжд от стъкла.
— Хайде! — подкани я Томи.
Аделина се втурна в кухнята, но не видя изход.
— По стълбите към мазето! — упъти я Томи.
Тя съзря металната вита стълба в ъгъла и се гмурна в тъмнината, огласяйки я с трополящо ехо от стъпки. Стигна до края и се поколеба накъде да тръгне, понеже очите й още не бяха свикнали с мрака.
— Насам — прошепна Томи до нея. — Мисля, че са в къщата. Не бива да вдигаме шум.
Той се скри в сенките и Аделина го чу да отмества резе. После блесна сноп светлина и силуетът му се очерта на фона на моравата в задния двор. Тя пристъпи към него и заедно оставиха къщата в ръцете на мародерите.
15.
Илайза излезе от кръчмата и тръгна на запад към „Астор Хаус“. Ирландката, Маги Петела, й беше казала, че Кормак е отвел баща й. Илайза се чудеше защо. Не виждаше обаче по-добър начин да намери баща си от този да намери Кормак, а в писмото, което бе прочела в библиотеката на господин Туид, се споменаваше „Астор Хаус“. Това значеше също, че посланието е стигнало до адресата си и тя не бе успяла да го предотврати.
От Пърл Стрийт Илайза свърна по Франкфърт Стрийт към Парк Роу с надеждата близостта на Тамани Хол да намали отчасти опасността. Оживлението по улиците я убеди, че предупреждението на господин Туид не е било напразно. Метежниците крояха планове и се събираха — главно бандити от гетата и доковете.
Неколцина я забелязаха и се втренчиха в нея с открита омраза и отвращение.
— Къде отиваш? — изпречи се на пътя й един от тях.
— Изпълнявам поръчение на господин Туид. Негова прислужница съм.
Надяваше се това да го усмири. Той спря, но не се отдалечи.
— Тъй ли? — повдигна вежди.
— Да. — Тя вирна брадичка, заобиколи го и продължи напред.
— А ако лъжеш? — подвикна той след нея.
Тя се обърна и го погледна право в очите.
— Любител ли си на залозите?