— Къде се намира къщата на Туид? — попита Вариус.
— Трийсет и шеста улица — отговори Илайза. — Между Пето и Шесто авеню.
— Доста голямо разстояние в размирен град. — Вариус я погледна с присвити очи, сякаш обмисля нещо. — Ще се качим горе.
— Горе? Нямаш предвид да се катерим по стени, нали?
— Точно това имам предвид — усмихна се той. — Довери ми се. В кръвта ти е.
16.
Ейбрахам излезе от „Дупка в стената“, несигурен какво да направи и накъде да тръгне. Тялото му бе стигнало до пределната граница на изтощение и всеки момент можеше да го предаде. Беше натоварил костите си до прекършване, цяла нощ не бе спал и знаеше, че болката го дебне на пресечка оттук и няма да помогне на Илайза, ако рухне на улицата.
Намираш се в доста широка пролука — обади се Монро. — Симулацията ще се запълни с исторически данни. Възможно е да не изглежда съвсем… реална.
— Какво да правя? — попита Дейвид.
Скрий се на сигурно място и бъди готов да стигнеш навреме до следващата пресечка точка. Утре следобед ще се срещнеш с Шон и Наталия.
— Къде да намеря сигурно място?
Може би Ейбрахам знае. Вслушай се в него.
Дейвид разбираше, че е невъзможно Ейбрахам да се върне чак до къщата на господин Туид, преди да си почине, а дори тогава не бе сигурно дали ще успее да се добере дотам. Улиците бяха стихнали. Размирната тълпа се бе насочила към горната част на града. Ейбрахам нямаше представа какви опасности и брожения го делят от Илайза, но споменът за момчето, прокарало показалец по гърлото си, смразяваше кръвта му като ледено предупреждение.
Молейки се Илайза да е послушала Маги и да се е прибрала в къщата на господин Туид, Ейбрахам свърна по Довър стрийт и след една пряка стигна до Дома за цветнокожи моряци. Досега не бе посещавал това място, но знаеше какво представлява и се надяваше да намери убежище там.
Над входа на внушителната пететажна тухлена сграда висеше скромна табела. Ейбрахам почука на вратата, но по това време се наложи да похлопа пак и да чака дълго.
Най-сетне му отвори широкоплещест чернокож — на средна възраст и среден на ръст, бос, по панталони и разпасана риза. Вместо към Ейбрахам очите му се насочиха към улицата.
— Да? Какво обичате?
— Ще ми позволите ли да се подслоня при вас? — попита Ейбрахам.
— О. Разбира се. — Мъжът разтри лице и отстъпи настрани, подканвайки Ейбрахам да влезе. — Заповядай. Всеки, който идва с мир, е добре дошъл.
Ейбрахам влезе през вратата във фоайе пред широк коридор към вътрешността на сградата, осветен отчасти от лампа над стълбището.
Домакинът затвори вратата след него и я заключи.
— Как е името ти? — попита той.
— Ейбрахам.
От стая, водеща към фоайето, излезе индианка, облечена по нощница. Изглеждаше горе-долу на същата възраст като мъжа, отворил вратата.
— Добре дошъл, Ейбрахам — поздрави тя.
— Аз съм Уилям Пауъл — представи се мъжът. — Това е съпругата ми Мърси. Заедно се грижим за дома.
— Благодарен съм ви за гостоприемството, господин Пауъл — каза Ейбрахам. — И съжалявам, че ви безпокоя в толкова ранен час. Нуждаех се от сигурно място, където да отдъхна. Цяла нощ обикалях по улиците.
— Разбира се — кимна господин Пауъл. — Горе има легла.
Той и съпругата му поведоха Ейбрахам по коридора към стълбището, което бе видял. Докато се изкачваха, минаха край прозорец с изглед към улицата.
— Как е навън? — попита господин Пауъл.
— Зловещо — отговори Ейбрахам. — Метежниците се насочват към горния край на града, но не знам какво точно целят.
— Утре ще е мрачен ден — каза господин Пауъл. — Отдавна предупреждавам, че ще настъпи.
— Какво правите тук всъщност? — попита Ейбрахам.
— Осигуряваме порядъчен дом на чернокожите моряци — обясни господин Пауъл. — Сигурно убежище, далеч от клопките и изкушенията, които ги дебнат. Не позволяваме никакъв алкохол, запознаваме ги с Божието слово, предлагаме им библиотека и напътствия как да тръгнат по добър път. При необходимост им намираме почтена работа.
Изкачиха стълбището до дълъг коридор с много празни стаи с широко отворени врати.
— Организираме и събрания на аболиционисти — продължи господин Пауъл. — Основател съм на Обществото за премахване на робството. Приютявали сме множество бивши роби.