— Знаеш ли изобщо какво държиш в ръцете си?
Илайза пристъпи по-наблизо и кракът й се удари в нещо.
Погледна надолу. Беше пушката на Кормак.
— Реликва от Предците — отговори друг глас; вероятно говореше Кормак. — За глупак ли ме мислиш?
Илайза взе пушката. Само веднъж, доста отдавна, бе докосвала оръжие, и то карабина с къса цев. Стисна обаче пушката под мишница, сложи показалец на спусъка и продължи напред.
— Огледай се — каза Вариус. — Това не ти ли прилича на хаос?
— Това е пречистващият огън — отвърна Кормак. — Необходим е, за да прочисти града от онези, които спъват напредъка.
Той се закашля пресекливо и влажно и в същия момент Илайза видя и двамата мъже.
Грейс позна Оуен и Хавиер — приятели, застанали един срещу друг. Хавиер държеше Райската находка в ръка, а Оуен стоеше на няколко стъпки от него.
— Метежите ще приключат след няколко дни — продължи Кормак, — но ще унищожат противниците ни. Орденът най-сетне ще осъществи целите си за нацията ни. Неблагоразумно е да се съпротивляваш. Да не виждаш.
Илайза не разбираше защо Вариус не предприема нищо. Асасинът изглеждаше объркан, вцепенен. И после изведнъж в ръката на Кормак изникна нож; острието полетя и се заби в корема на Вариус. След миг на нямо стъписване тялото му рухна на земята. Илайза не помръдна, стаена в сенките. Прицели се с пушката.
Кормак въздъхна хрипливо и когато се обърна, тя видя нож да стърчи от гърба му.
Не се доверяваше на прицела си и не искаше да пропусне единствения момент да го улучи, преди да се отдалечи. Вдигна цевта, насочи я към гърба му и успокои дишането си. Дръпна спусъка, усети отката на оръжието и в същия миг чу приглушен пукот.
Пушката не изстреля куршум, а стреличка. Кормак залитна напред, без да се обръща, и се опита да побегне с омекнали крака. Илайза го последва от разстояние. Преди да излезе от руините на Кристал Палас, коленете му се подгънаха и той рухна на земята.
Илайза забърза крачка и приближи предпазливо до него. Той обърна глава към нея и от устните му се процеди струйка кръв. Грейс знаеше, че вижда предшественика на Хавиер, но не биваше да се намесва в решенията на Илайза. Това беше нейният момент на отмъщение.
— Ти си прислужницата на Туид — каза Кормак. — Дъщерята на Ейбрахам?
Илайза се увери, че е парализиран от собствената си отрова, както Вариус преди това, и пристъпи по-решително към него. За всичко беше виновен той. Той и Великият майстор. Прекрасният й баща си беше отишъл. Дявол в човешки облик й бе отнел любящия, ласкав татко.
— Ти го уби — каза тя.
— Кого?
— Ейбрахам! — изкрещя Илайза.
Той се опита да поклати глава, но жестът наподоби по-скоро потреперване.
— Не, аз… Хилавия Джо…
— Той е мъртъв — каза Илайза. — Пребиха го. Безобиден, мил старец…
— Не съм пребивал баща ти — възрази Кормак.
— Може би — сви рамене Илайза. — Но си охранил кучетата, които го направиха, и после си ги пуснал да вилнеят.
Той не отговори.
Илайза забеляза камата в ръката му. Пресегна се към нея и видя какъв ужас се изписа в очите му. Не можа обаче да й попречи да му я отнеме. Тя огледа чудатия предмет, изумена каква цена е платена за него. Имаше обаче много остър ръб.
— Направи нещо с това — каза тя. — С камата. Спря Вариус с нея. Обърка го някак си. Това имаше предвид той, когато каза, че с нейна помощ генерал Грант ще спечели войната, нали?
Кормак пак не продума, но и не беше необходимо. Сълзите в очите му говореха по-красноречиво от всякакви думи.
— Пред мен се откри път — продължи Илайза. — Не бях сигурна дали да тръгна по него. Сега обаче реших. — Тя опря острието в гърлото му и той примигна и се ококори. — Ще стана асасин — каза тя. — И с теб ще се срещнем отново.
Очите му се затвориха и той изгуби съзнание. Илайза се изправи и го остави да сънува провала си.
Вариус бе в несвяст, когато се върна при него, но с помощта на Аделина и Томи Грейлинг Илайза успя да го заведе в болница. Час по-късно тримата стояха пред ферибота на Кристофър Стрийт. Аделина и Томи изглеждаха много привързани един към друг, но плановете им за ферибота очевидно не съвпадаха.
— Ела с мен — помоли го Аделина.
— Не бива — поклати глава той. — Няма да оставя града в ръцете на тълпата.
— Ранен си — напомни му Илайза, подкрепяйки Аделина.