Продължихме напред. Дебели меки килими застилаха подовете, а пред прозорците висяха изящни завеси. Навсякъде бе сумрачно. Чуваха се писъци — женски и мъжки — и забързани стъпки. Ние напредвахме бързо. С една ръка размахвах сабята, а с другата държах пистолета и използвах и двете оръжия да убивам всеки, изпречил се на пътя ни.
Томас се бе въоръжил със свещник и разбиваше главите на бандитите, триейки кръв и мозък от лицето си, когато Чарлс ни припомни защо сме дошли — да намерим сандъчето на Уилям. Описа ни го, докато тичахме по тъмните коридори, вече по-безпрепятствено. Бандитите или се разбягваха пред нас, или се прегрупираха, за да окажат по-сериозна съпротива. Всъщност нямаше значение какво правят. Нашата цел бе да открием сандъчето.
Открихме го сгушено в дъното на будоар, вонящ на бира и секс и сравнително многолюден — полуголи жени, които грабнаха дрехите си и се разбягаха с писъци, и неколцина бандити, зареждащи пушките си. Един куршум се заби в дървената рамка на вратата до мен и ние се прикрихме в същия момент, когато друг мъж — гол-голеничък — вдигна пистолета си да стреля.
Чарлс отвърна на огъня през дървената рамка на вратата и голият се строполи върху килима с нащърбена червена дупка в гърдите, свличайки пътьом чаршафите от леглото. Още един куршум прониза дървото и ние отскочихме назад. Томас извади сабята си да посрещне двамата бандити, връхлитащи към нас от другия край на коридора. Чарлс застана до него.
— Свалете оръжията — извика един от разбойниците в будоара — и ще ви пощадя живота.
— Отправям ти същото предложение — отвърнах иззад вратата. — Не враждуваме. Искам само да върна сандъчето на законния му собственик.
— Нищо законно няма у господин Джонсън — отсече презрително той.
— Повече няма да моля.
— Така да бъде.
Долових движение и скочих през прага. Другият мъж се опитваше да ни нападне из засада, но аз изпратих куршум между очите му и той падна върху пода. Пистолетът му се търкулна настрани. Вторият бандит стреля отново и се спусна към оръжието на другаря си, но аз вече бях презаредил и предвидих хода му. Прицелих се в хълбока му, той се преви като ранено животно и се строполи върху леглото, приземявайки се върху подгизналите от кръв чаршафи. Държейки го на мушка, тръгнах към него. Той ме изгледа злостно. Едва ли си бе представял, че нощта му ще завърши така.
— Вие нямате нужда от книги и карти — посочих сандъчето на Уилям. — Кой ви нареди да го откраднете?
— Не съм го виждал — поклати глава той. — Пращаше ми писма или използвахме тайници за размяна на съобщения. Но винаги плаща, така че изпълняваме поръчките.
Където и да отидех, се натъквах на хора като този бандит, готови сякаш на всичко за няколко гроша. Мъже като него бяха нахлули в родния ми дом и бяха убили баща ми. Мъже като него ме насочиха по пътя, който следвам сега.
— Винаги плаща. Ние изпълняваме поръчките.
През булото на отвращението успях някак си да устоя на порива да го убия.
— Е, тези дни отминаха. Предай думите ми на господарите си.
Той се надигна леко, вероятно осъзнал, че ще го оставя жив.
— Кой си ти? — попита.
— Няма значение. Те ще разберат — отвърнах и повече не го погледнах.
Томас натъпка джобовете си с плячка, а ние с Чарлс взехме сандъка. Излязохме от къщата. Оттеглянето беше по-лесно, защото повечето бандити бяха заложили на благоразумието и се бяха покрили. Яхнахме конете си и препуснахме.
IV
В „Зеления дракон“ Уилям Джонсън отново се взираше в картите си. Веднага затършува из сандъка, когато му го върнахме, проверявайки дали свитъците му са непокътнати.
— Благодаря, господин Кенуей — рече доволно най-после, установил, че нищо не липсва. — Кажи ми сега какво искаш.
Амулетът висеше на врата ми. Често го свалях да му се полюбувам. Въображението ли ме подвеждаше, или той наистина светеше понякога? Не сияеше в нощта, когато го взех от Мико. За пръв път просветна, когато Реджиналд го вдигна да го видим в къщата на Флийт и Брайд Стрийт. Сега обаче сияеше и в моите ръце, както в неговите, сякаш вярата — колко абсурдно звучи — му вдъхва сили.
Погледнах Уилям, свалих амулета и му го подадох. Той го пое, без да отлепя поглед от мен, усетил колко е ценен. После присви очи и го заразглежда съсредоточено.