II
Лесно открихме дома на Бенджамин Чърч — нали беше лекар. Почукахме, но никой не отвори. Без да се помайва, Чарлс срита вратата и влязохме бързо. Къщата бе преобърната наопаки. Мебелите бяха прекатурени, по целия под се валяха документи. Някой очевидно бе търсил нещо; по пода обаче имаше и следи от кръв.
Спогледахме се.
— Явно не сме единствените, решили да посетят господин Чърч — констатирах, изваждайки сабята си.
— По дяволите! — избухна Чарлс. — Може да е навсякъде. Какво ще правим?
Посочих портрета на добрия лекар върху полицата над камината. Изображението бе на мъж около двайсетте, но с достолепно изражение.
— Ще го намерим. Хайде! Ще ти покажа как.
Запознах Чарлс с изкуството на разузнаването, показах му как да се смесва незабелязано с тълпата, да наблюдава жестовете и привичките на околните, да се слива с обстановката и да се приспособява към средата, превръщайки се в невидима част от пейзажа.
Осъзнах колко ми допада новата ми роля на ментор. Като малък ме обучаваше първо татко, а после Реджиналд. Винаги очаквах с нетърпение уроците; предаването и споделянето на познания — на забранена мъдрост, каквато не се намира в книгите — ме очароваха открай време.
Поучавайки Чарлс, се питах дали татко и Реджиналд са се чувствали като мен — мъдри и опитни. Обяснявах му как да задава въпроси, как да подслушва, как да се придвижва из града като призрак, как да събира информация и как да се възползва от нея. После се разделихме, за да разузнаваме поотделно. След около час се срещнахме отново с мрачни лица.
Бяхме научили, че Бенджамин Чърч е забелязан в компанията на мъже — трима или четирима — които го отвеждали нанякъде. Част от свидетелите смятаха, че докторът бил пиян; други видели, че е насинен и окървавен. Един мъж му се притекъл на помощ и за награда получил нож в корема. Бенджамин Чърч очевидно беше в опасност, но накъде го бяха повели похитителите му? Отговора научихме от глашатай, който оповестяваше на висок глас днешните новини.
— Виждал ли си този човек? — попитах го.
— Трудно е да се каже — поклати глава глашатаят. — Мнозина минават през площада, трудно е да…
Подадох му няколко монети и изражението му веднага се промени. Приведе се съзаклятнически към мен.
— Отведоха го към крайбрежните складове на изток оттук.
— Благодаря за помощта — казах и понечих да се отдалеча.
— Но побързай — додаде той. — Беше с хората на Сайлъс. Подобни срещи обикновено свършват зле.
Сайлъс, помислих си, докато си проправяхме път към складовете през гъмжилото по улиците. Кой ли е Сайлъс?
Когато стигнахме търсеното място, тълпата оредя значително. Бяхме се отдалечили от централните улици. Миризма на риба ни обгърна като пелена. Складът се намираше в редица от еднакви сгради, всичките внушителни и очевидно запуснати. Щях да го подмина, ако не беше постовият пред главния вход. Седеше върху варел, скръстил крака, и дъвчеше. Не изглеждаше особено бдителен. Дръпнах Чарлс зад сградата, преди да ни забележи.
На стената до нас имаше врата. Уверих се, че не я охраняват, и натиснах бравата. Беше заключена. Отвътре долетя шум от боричкане, а след това — болезнен вик. Не съм комарджия, но бях готов да се обзаложа кой го е надал — Бенджамин Чърч. С Чарлс се спогледахме. Трябваше да влезем, при това бързо. Надникнах иззад стената и погледнах още веднъж постовия. Забелязах, че на кръста му издайнически проблясва връзка с ключове, и реших какво да направя.
Изчаках мъж, тикащ ръчна количка, да премине, вдигнах показалец пред устните си и прошепнах на Чарлс да не мърда. Тръгнах по улицата, олюлявайки се леко, сякаш съм прекалил с пиенето.
Седнал върху варела, постовият ме погледна и се подсмихна. Издърпа сабята си от канията, показвайки част от блестящото острие. Аз залитнах и вдигнах ръка, че съм разбрал предупреждението. Тръгнах уж да го заобиколя, но се престорих, че се препъвам, и политнах към него.
— Уф! — изръмжа той и ме блъсна силно. Олюлях се и паднах, надигнах се тромаво, извиних се и се отдалечих.
Постовият не разбра, че си тръгнах с връзката ключове, които бях задигнал от кръста му. Върнах се при Чарлс и пробвахме няколко ключа, преди с въздишка на облекчение да открием кой точно отваря вратата. Трепвайки при всяко проскърцване, я открехнахме и се вмъкнахме в тъмния влажен склад.