Притиснахме се към стената, докато се приспособим към новата обстановка — обширно помещение, потънало в мрак. Черните дебри сякаш се простираха до безкрая. Единствената светлина излъчваше мангалът, запален в средата на залата. Най-сетне видяхме мъжа, когото търсехме, мъжа от портрета — доктор Бенджамин Чърч, Беше завързан за стол, от двете му страни бдяха стражи, едното му око бе подуто и мораво, главата му се люшкаше, а от сцепената му устна струеше кръв върху мръснобелия шал около врата му.
Пред Бенджамин Чърч стоеше елегантно облечен мъж — Сайлъс несъмнено. До него друг главорез точеше нож. Мекото стържене звучеше нежно, почти хипнотично в стихналата стая.
— Защо винаги усложняваш нещата, Бенджамин? — наруши тишината Сайлъс с театрално жаловит глас. Говореше с английски акцент, сякаш е с благородническо потекло. — Платиш ли ми обезщетението, ще забравим враждата.
Бенджамин го изгледа, присвил очи от болка, но предизвикателно.
— Няма да плащам за охрана, от каквато нямам нужда — заяви дръзко.
Сайлъс се усмихна и махна с ръка, сочейки влажното мръсно помещение.
— Очевидно ти е необходима охрана, иначе нямаше да си тук.
Бенджамин извърна глава и изплю кървава храчка, която пльокна върху каменния под. Сайлъс го погледна, сякаш си е изпуснал душата по време на официална вечеря.
— Колко невъзпитано! — възмути се той. — Така… какво още сме подготвили за госта си?
Мъжът, който си остреше ножа, вдигна очи. Думите на Сайлъс явно бяха сигнал.
— Да му отрежа ръцете? — предложи главорезът. — За да не може да оперира? Или да му откъсна езика? За да спре да бръщолеви? Или да му клъцна патката? За да спре да се ебава с нас?
Мъжете ахнаха — от отвращение, страх и удивление. Сайлъс каза:
— Колко много възможности! Трудно ми е да избера. — Погледна мъжа с ножа и се престори, че се двоуми. После добави: — Да направим и трите?
— Чакайте малко — обади се Бенджамин. — Отказах ви малко прибързано.
— Съжалявам, Бенджамин, но тази врата е затворена — отвърна тъжно Сайлъс.
— Вразумете се — подхвана Бенджамин умолително.
Сайлъс наклони глава на една страна и сбърчи вежди в престорена загриженост.
— Мисля, че бях разумен. Но ти се възползва от благородството ми. Няма да сглупя втори път.
Инквизиторът пристъпи ухилено напред и насочи острието на ножа към окото си, кривейки безумно лице.
— Опасявам се, че не съм в състояние да понеса това варварство — обяви Сайлъс с тон на обидчива старица. — Ела да ми докладваш, когато приключиш, Касапино.
Обърна се да си върви и Бенджамин Чърч му изкрещя:
— Ще съжаляваш, Сайлъс! Помни ми думата! Ще се простиш с живота си!
Сайлъс спря пред прага и го погледна.
— Не — отвърна насмешливо. — По-скоро ти ще се простиш.
Бенджамин нададе писък, когато Касапина се залови за работа, кикотейки се тихо и размахвайки ножа като изкусен художник, полагащ първите щрихи на голямо платно. Горкият доктор Чърч беше материята, върху която Касапина щеше да нарисува шедьовъра си.
Инструктирах шепнешком Чарлс и той се запрокрадва безшумно към дъното на помещението. Притаи се в сенките и извика:
— Насам, кучи синове!
После се премести бързо и тихо.
Касапина вдигна рязко глава, озърна се плахо и кимна на стражите да заловят натрапника. Хората му извадиха сабите си и тръгнаха предпазливо към дъното на залата, откъдето бе долетял шумът. Гласът се обади отново, този път от друг тъмен ъгъл.
— Тук съм.
Думите прозвучаха като тайнствен шепот. Стражите се спогледаха нервно, а очите на Касапина обходиха сенките. Присви устни — от страх и от яд. Четях мислите му. Дали неговите хора му погаждат номер? Или някакви деца си правят шегички?
Не. Дебнеше ги враг.
— Какво става? — изръмжа единият главорез.
И двамата въртяха глави, втренчени в мрака.
— Вземи факла — нареди първият, а вторият се втурна обратно към центъра на помещението, надигна внимателно мангала и се преви под тежестта му, опитвайки се да го премести.
Откъм сенките проехтя вик и Касапина изкрещя:
— Какво, по дяволите, става?
Мъжът остави мангала и впи очи в тъмнината.
— Беше Грег — отвърна през рамо. — Няма го, шефе.
Касапина се разгневи.