— Как така го няма? Беше тук преди малко.
— Грег! — извика вторият мъж. — Грег?
Никакъв отговор.
— Казах ти, шефе, няма го.
В същия момент, сякаш да потвърди думите му, от сенките се изтърколи сабя, плъзна се по каменния под и спря до краката на Касапина.
Острието беше окървавено.
— Това е оръжието на Грег — каза другарят му. — Светили са му маслото.
— Кой? — попита Касапина.
— Не знам, но е свършено с него.
— Покажи се, който и да си! — изкрещя Касапина.
Погледна Бенджамин и аз се досетих какво обмисля, до какво заключение стига — че са ги нападнали приятели на лекаря, предприели спасителна мисия. Първият главорез остана до мангала; пламъкът осветяваше потрепващия връх на острието в разтрепераните му ръце. Чарлс продължаваше да дебне в сенките като невидима заплаха. Знаех, че е Чарлс, но за Касапина и другаря му той бе демон отмъстител, тих и невидим като смъртта.
— Излизай оттам, преди да довърша приятелчето ти закани се с дрезгав глас Касапина.
Застана до Бенджамин и понечи да притисне ножа в гърлото му. Застана с гръб към мен и аз съзрях шанса да напусна укритието си. Придвижих се тихомълком към него, но другият мъж ме забеляза и изкрещя:
— Шефе, зад теб!
Касапина се обърна. Аз скочих и извадих скритото острие. Касапина се паникьоса и ръката му се изопна, готова да пререже гърлото на Бенджамин. Протегнах се и успях да я отблъсна. Касапина залитна назад, но аз също изгубих равновесие и той извади сабята си и се нахвърли срещу мен, размахал и нея, и ножа.
Над рамото му видях, че Чарлс не е пропилял открилата се възможност и се е спуснал срещу стража: В залата отекна звън на стомана, когато остриетата им се сблъскаха. След секунда с Касапина също кръстосахме саби. Веднага обаче стана ясно, че той не е в стихията си. Макар и сръчен с ножа, не бе свикнал противниците му да оказват съпротива. Беше инквизитор, а не воин. Ръцете му се движеха бързо, а остриетата му пробягваха светкавично пред очите ми, но ми показваше само трикове, ловкост, методи, които биха могли да ужасят завързан за стол човек, но не и мен. Аз виждах садист, уплашен садист. А ако има нещо по-противно и жалко от садист, то е уплашен садист.
Рефлексите му не бяха бързи. Движеше се тромаво и не владееше защитни техники. Зад него схватката приключи — вторият главорез изстена и падна на колене, а Чарлс го блъсна с крак по гърдите, за да извади сабята си. Противникът му се строполи върху каменния под.
Касапина също забеляза какво сполетя другаря му. Аз отстъпих назад и го оставих да види как последната му надежда се гърчи в предсмъртна агония. Някой заблъска по вратата. Постовият отвън най-сетне бе забелязал, че ключовете му са откраднати, и се опитваше да влезе. Очите на Касапина се насочиха натам, търсейки спасение. Напразно. Уплашеният му поглед се върна към мен, аз пристъпих напред с усмивка и му демонстрирах своите умения с острието. Не изпитвах удоволствие. Просто му причиних заслуженото и когато той се сви върху пода с яркочервена рана, зейнала в гърлото, и кръвта рукна върху гърдите му, не усетих нищо, освен облекчение, че справедливостта е възтържествувала. От сега нататък Касапина нямаше да причинява страдание никому.
Бях забравил за хлопането по вратата, докато то ненадейно не стихна. Погледнах Чарлс, който бе стигнал до същото заключение — стражът бе тръгнал да търси подкрепление. Бенджамин простена и аз прерязах вървите около краката и ръцете му с два размаха на острието си. Той залитна напред. Улових го и по ръцете ми полепна кръв. Лекарят обаче дишаше равномерно, а очите му изглеждаха бистри, макар от време на време да ги присвиваше от болка. Щеше да оцелее. Раните му бяха болезнени, но не бяха дълбоки.
Погледна ме.
— Кой… кой си ти? — успя да попита.
Аз повдигнах шапка.
— Хайтам Кенуей на твоите услуги.
По лицето му се разля плаха усмивка.
— Благодаря. Благодаря ти. Но… не разбирам… защо си тук?
— Ти си рицар тамплиер, нали? — попитах.
Той кимна.
— Аз също. Нямаме навик да оставяме събратята си в ръцете на безумци с ножове. Освен това се нуждая от помощта ти.
— Разбира се — каза той. — Само ми кажи какво искаш…
Помогнах му да се изправи и махнах на Чарлс да дойде при нас. Заедно поведохме доктора към страничната врата на склада и излязохме, вдъхвайки с наслада хладния свеж въздух — истинско облекчение след миризмата на влага и кръв вътре.