— Значи наистина сме длъжни да го спрем — рекох мрачно.
— По цели дни убеждавам местните, че трябва да се доверят на нас — добави Уилям. — Обяснявам им, че французите само ги използват като оръжия, които ще захвърлят, щом победят.
— Действията на Сайлъс безспорно обезсмислят думите ти — въздъхнах.
— Уверявам ги, че Сайлъс не ни представлява — каза Уилям с тъжно изражение. — Но той носи червена униформа. Командва форт. Сигурно ме смятат или за лъжец, или за глупак. Или и за двете.
— Не унивай, братко — окуражих го. — Когато им поднесем главата му, ще разберат, че казваш истината. Първо трябва да измислим как да се вмъкнем във форта. Междувременно ще посетя последния човек в списъка ни.
При тези думи Чарлс се оживи.
— Джон Питкърн! Ще те заведа при него.
III
Озовахме се във военен лагер в околностите на града, където войници в червени униформи съвестно проверяваха всички влизащи и излизащи. Бяха хора на Брадок и се питах дали ще позная някого от кампаниите, в които бях участвал преди години.
Съмнявах се, Брадок управляваше тиранично войската си — наемници, бивши престъпници, бегълци, които не се задържаха дълго на едно място. Един от подчинените му пристъпи напред — брадясал и чорлав, макар и в униформа.
— Какво ви води насам? — попита ни и очите му ни обходиха от главата до петите, очевидно недоволни от видяното.
Отворих уста да отговоря, но Чарлс ме посочи и каза:
— Новобранец.
Постовият се отдръпна.
— Още съчки за кладата, а? — ухили се. — Вървете!
Влязохме в лагера.
— Как успя да го убедиш? — попитах Чарлс.
— Забрави ли? Служа на генерал Брадок. Когато не съм на твое разположение, разбира се.
Подмина ни впряг, пришпорван от мъж с широкопола шапка, заобиколихме група перачки, изпречили се на пътя ни. Над палатките се стелеше дим от огньовете, поддържани от мъже и деца — цивилните, чиято задача бе да варят кафе и да готвят за имперските си господари. На простори пред палатките висеше пране; хамали товареха каруци с провизии под зорките погледи на офицери, яхнали коне. Неколцина войници се мъчеха да помръднат оръдие, заседнало в калта; на централния площад други трийсетина маршируваха, изпълнявайки нечленоразделните команди на гръмогласен офицер.
Озърнах се. Лагерът несъмнено бе творение на Брадок — оживен и подреден, навсякъде кипеше усърдна деятелност и всички съблюдаваха строго дисциплината. Привидно похвална гледка, но всеки по-наблюдателен или някой като мен, стар познайник на Брадок, веднага би доловил недоволството на войниците, очевидната неохота, с която изпълняваха задълженията си. Работеха не за честта на униформата, а под игото на жестокостта.
И като стана дума за жестокост… От една палатка долетяха крясъци. Сърцето ми се сви неприязнено, защото разпознах гласа на Брадок.
Кога го бях видял за последно? Преди няколко години, когато напуснах гвардейците. Никога не съм обръщал гръб на някого с по-дълбоко задоволство. Бях се зарекъл да го накажа за зверските престъпления, които бе извършил пред очите ми. Ала си бях направил сметките без кръчмаря — без Ордена. Не бях предвидил предаността, с която Реджиналд се застъпи за него, и в крайна сметка Брадок се измъкна безнаказано. Не ми хареса. Но бях принуден да отстъпя. Единственият изход бе да страня от него, доколкото е възможно.
Сега обаче нямаше как да го заобиколя.
Влязохме в палатката, където Брадок мъмреше мъж на моята възраст, облечен в цивилни дрехи, но очевидно военен — Джон Питкърн. Той стоеше — средоточие на гибелния гняв на Брадок, гняв, познат ми до болка.
— Кога смяташе да ми се представиш? — крещеше генералът. — Или мислеше, че войниците ми няма да те забележат?
Погледнах Питкърн. Хареса ми колко невъзмутимо отговори с отмерен и спокоен шотландски акцент:
— Сър, ако не ми позволите да обясня…
Времето не се бе оказало благосклонно към Брадок. Лицето му беше по-червено от всякога, косата му — оредяла. Страните му поаленяха още повече.
— О, несъмнено — каза той. — Изгарям от нетърпение да чуя обяснението.
— Не съм дезертьор, сър — възнегодува Питкърн. — Тук съм по заповед на командир Амхърст.
Брадок обаче не се впечатли от името на командир Джефри Амхърст; напротив — разгневи се още повече.