— Покажи ми писмо с неговия печат и гилотината може да ти се размине — изръмжа той.
— Нямам писмо — отвърна Питкърн и преглътна, представил си навярно как примката се затяга около врата му — единственият признак, че е притеснен. — Работата ми, сър, е…
Брадок отстъпи назад, сякаш отегчен от този фарс. Сигурно щеше да нареди да екзекутират шотландеца, ако не бях се обадил.
— Такива неща е по-добре да не се документират черно на бяло — казах.
Брадок се обърна. Едва сега забеляза, че с Чарлс сме в палатката, и ни огледа с различна степен на раздразнение. Чарлс не го изненада толкова неприятно. Аз? Да речем, че антипатията беше взаимна.
— Хайтам — каза само, сякаш произнася ругатня.
— Генерал Брадок — отвърнах, без да прикривам отвращението си от новия му чин.
Той погледна Питкърн и вероятно най-после съзря връзката.
— Ясно, ясно… Вълците винаги се придвижват на глутница.
— Господин Питкърн ще отсъства няколко седмици — уведомих го. — Ще го оставя да се върне на поста си, щом изпълним задачата си.
Брадок поклати глава. Постарах се да прикрия усмивката си и успях горе-долу да не издавам злорадството си. Той се разяри — не само защото подкопават авторитета му, но и защото го подкопавам аз.
— Дяволска задача несъмнено — заяви. — Шефовете ми настояха да ти преотстъпя Чарлс. Но не споменаха нито дума за този предател. Няма да тръгне с теб.
Въздъхнах.
— Едуард…
Брадок обаче даде знак на войниците си.
— Приключихме. Изпратете тези джентълмени.
IV
— Не, нещата не се развиха по план — въздъхна Чарлс.
Бяхме отново отвъд стените. Военният лагер бе зад гърба ни, а Бостън — пред нас, ширнал се чак до сияйно сините води на пристанището, осеяно с мачти и платна. Спряхме до кладенец под сянката на черешово дърво. Облегнахме се на камъните, откъдето можехме да наблюдаваме лагера, без да привличаме внимание.
— Като си помисля, че някога наричах Брадок „брат“ — проточих огорчено.
Беше отдавна, разбира се, почти не помнех тези времена. Но все пак някога смятах него и Реджиналд за свои приятели и съмишленици. Сега презирах Брадок. А Реджиналд?
Още не бях сигурен какво изпитвам към него.
— А сега какво? — попита Чарлс. — Ще ни изгонят, ако се върнем.
Погледнах към лагера. Брадок тъкмо излизаше от палатката си, крещейки както обикновено. Размаха ръце и един офицер — безспорно някой от лично подбраните му наемници — се втурна към него. По петите го следваше Джон. Е, поне беше жив. Злонравието на Брадок или беше стихнало, или се бе насочило в друга посока. Към мен навярно.
Офицерът строи войниците, които бяхме видели да маршируват в центъра на казармите. Брадок застана начело и ги поведе към портата. Другите войници и цивилните се разбягваха от пътя им, а портата, около която доскоро гъмжеше от народ, опустя бързо, за да пропусне отряда. Войниците минаха на около стотина метра от нас. Наблюдавахме ги през надвисналите черешови клони как се спускат по хълма и поемат към града, развели гордо британското знаме.
Странно затишие се възцари, когато се отдалечиха. Кимнах на Чарлс и двамата последвахме войниците. Вървяхме на двестатина метра зад тях, но чувахме гласа на Брадок, който ставаше по-креслив, колкото по-близо стигахме до града. Дори в движение той изглеждаше като кралска особа сред придворни. Скоро обаче стана ясно, че е тръгнал да набира доброволци. Първо заговори един ковач, нареждайки на войниците да спрат, да гледат и да се учат. Гневът му сякаш се бе изпарил като дим. Той се обърна към мъжа е топла усмивка. Приличаше по-скоро на загрижен роднина, отколкото на безсърдечен тиранин, какъвто всъщност беше.
— Изглеждаш ми посърнал, приятелю — отбеляза съчувствено. — Какво има?
С Чарлс наблюдавахме от известно разстояние. Чарлс бе привел глава и внимаваше да не го забележат и разпознаят. Аз напрегнах слух да чуя отговора на ковача.
— Напоследък работата не върви — каза той. — Изгубих и сергията, и работилницата си.
Брадок разпери ръце, сякаш ще реши проблема му като е магическа пръчка.
— Ако ти съобщя, че мога да ти помогна?
— Няма да повярвам, защото…
— Искрен отговор! Но ме изслушвай. Французите и дивите им съюзници плячкосват страната. Кралят упълномощи хора като мен да наберат армия, която да ги отблъсне. Присъедини се към мъжете ми ще те възнаградим щедро. Само за няколко, седмици ще спечелиш достатъчно, за да отвориш нова работилница. По-голяма и по-хубава!