Облякох я се върнах при Чарлс, който ме погледна с повдигнати вежди.
— Добре се вписваш в обстановката — констатира.
Усмихнах се иронично.
— Ще запозная Питкърн с плановете ни. Щом ти дам знак, вдигни врява. Ще офейкаме в суматохата.
Междувременно Брадок даваше заповеди:
— Хайде, момчета! Тръгваме!
Използвах възможността да се вмъкна в строя, навел глава. Знаех, че вниманието на Брадок е съсредоточено върху задачата да набира доброволци. Едва ли щеше да следи изкъсо войниците си. От друга страна, хората му бяха толкова наплашени да не си навлекат гнева му, че нямаше да забележат новото лице в строя, заети да придумват новобранци. Застанах до Питкърн и прошепнах:
— Здрасти, Джон.
Той се сепна, погледна ме и възкликна:
— Господин Кенуей?
Изшътках му и се озърнах да се уверя, че не е привлякъл нежелано внимание.
— Не беше лесно да се внедря… но ето ме тук, дойдох да те спася.
Този път той не повиши глас.
— Как си представяш да се измъкнем безнаказано?
Усмихнах се.
— Никакво доверие ли нямаш в мен?
— Не те познавам…
— Знаеш достатъчно.
— Виж — прошепна той, — искам да ти помогна. Но чу какво каза Брадок. Спипа ли ни, с нас е свършено.
— Аз ще се погрижа за Брадок — успокоих го.
— Как? — попита ме той.
Изгледах го многозначително, давайки му да разбере, че знам какво правя, пъхнах пръсти в устата си и изсвирих пронизително.
Чарлс очакваше сигнала ми. Стрелна се между две сгради и изскочи на улицата. Беше си свалил ризата и си бе скрил лицето с нея. Другите му дрехи бяха раздърпани и оплескани с кал. Не приличаше изобщо на армейски офицер. Всъщност изглеждаше като луд и се държеше като такъв. Застана пред строя и войниците се заковаха на място. От изненада и изумление дори не се сетиха да посегнат към оръжията си. Чарлс закрещя:
— Вие сте мошеници и измамници! Всички до един. Кълнете се, че Империята ще ни възнагради. Ще ни обсипе с почести! Но сеете само смърт! В името на какво? На скали и ледове, дървета и потоци? Неколцина мъртви французи? Не ни трябва това! Вървете си с напразните си обещания, с издутите си кесии, с униформите и пушките си. Натикайте си ги в задниците, ако щете!
Войниците се спогледаха, зяпнали от смайване и толкова стъписани, че за миг се запитах дали изобщо ще реагират. Дори Брадок, на известно разстояние пред тях, наблюдаваше с увиснала челюст, несигурен дали да се ядоса, или да се развесели от този изблик на чиста лудост.
Щяха ли просто да продължат по пътя си? Същото безпокойство явно обзе Чарлс и той добави ненадейно:
— Пикая и на вас, и на лъжливата ви война.
После изпълни коронния си номер. Наведе се, загреба шепа конски тор и го захвърли към войниците. Повечето отскочиха мъдро. Късметлиите, имам предвид, сред които не беше генерал Брадок.
С оплескана с конски тор униформа, той вече не се колебаеше дали да се разгневи, или да се засмее. Ядоса се не на шега и крясъкът му разтърси листата по дърветата.
— След него!
Няколко мъже се отделиха от групата да заловят Чарлс, който се бе обърнал и се отдалечаваше тичешком. Шмугна се в улицата между бакалията и гостилницата.
Удари нашият час. Вместо да се възползва от възможността обаче, Джон каза:
Мамка му!
— Какво има? — попитах. — Сега е моментът да побегнем.
— Не съм сигурен. Твоят човек свърна по глуха уличка. Трябва да го спасим.
Простенах мълком. В крайна сметка мисията се оказа спасителна — само дето щяхме да спасяваме другиго. Хукнах към уличката, но не за да мъстя за честта на благородния генерал, а за да помогна на Чарлс.
Закъснях. Когато го видях, вече го бяха арестували. Аз се отдръпнах, ругаейки мислено. Войниците го повлякоха към площада и го изправиха пред разярения генерал Брадок. Той посегна към сабята си и аз реших, че нещата са отишли твърде далеч.
— Пусни го, Едуард.
Генералът се обърна към мен. Колкото и невъзможно да изглеждаше, лицето му притъмня още повече. Задъханите войници около нас се спогледаха объркано, а Чарлс, притиснат между двама от тях и все още гол до кръста, ме погледна благодарно.