Миналата вечер седнах пред писалището в стаята ми да попълня дневника си. Скритото острие бе на масата до мен, а сабята — на една ръка разстояние, в случай че Брадок реши да нанесе ответния си удар незабавно. Знаех, че от сега нататък ще е така — ще спя с полуотворени очи, оръжията ми ще са до мен, ще надзъртам през рамо и всяко непознато лице ще ми се струва враждебно. Само при тази мисъл ми призляваше от умора, но имах ли друг избор? Според Слейтър Брадок бе загърбил Ордена на тамплиерите. Вече не се съобразяваше с ничии правила, а човек, който не се съобразява с ничии правила и разполага с армия, е опасна сила.
Утешавах се поне с мисълта, че сега имам подбран екип. За пореден път се събрахме в задната стаичка, вече заедно с Джон Питкърн — сериозно предизвикателство за противниците ни.
Влязох в стаята и те станаха да ме посрещнат — дори Томас, който изглеждаше по-трезвен от обикновено. Огледах ги — раните на Бенджамин бяха заздравели напълно; Джон очевидно бе преодолял угнетението от службата при Брадок — по доскоро умисленото му лице се четеше непозната ведрост; Чарлс все още беше британски офицер, безпокоеше се да не би Брадок да го отзове и следователно, когато не гледаше отвисоко Томас, изражението му изглеждаше угрижено; Уилям седеше пред писалището си с перо в ръка и сравняваше изображенията върху амулета с книгата, с картите и със скиците си, но явно връзката все още му убягваше.
Махнах им да седнат и се настаних до тях.
— Джентълмени, мисля, че открих разрешение на тревогите ни. Всъщност откривателят е Одисей.
Споменаването на гръцкия герой оказа различно въздействие върху събеседниците ми — Уилям, Чарлс и Бенджамин закимаха мъдро, а Джон и Томас ме погледнаха объркано.
— Одисей? Ново попълнение? — оригна се невъзмутимо Томас.
— Гръцки герой, глупако — скастри го отвратено Чарлс.
— Нека обясня — казах. — Ще влезем в укреплението на Сайлъс под претекст, че сме приятели. Вмъкнем ли се, освобождаваме затворниците и убиваме робовладелеца.
Те се замислиха. Томас проговори пръв:
— Хитро, хитро… Харесва ми.
— Тогава да започваме — продължих. — Първо трябва да се дегизираме.
II
С Чарлс стояхме върху покрива на сграда с изглед към един от бостънските площади. И двамата бяхме предрешени като британски войници.
Погледнах червената си униформа. Върху кафявия кожен колан и белите чорапи все още личаха петънца от кръвта на Слейтър. Иначе изглеждах досущ като войник на Негово Величество. Чарлс също, макар че току си придърпваше жакета.
— Бях забравил колко неудобни са униформите.
— Необходими са ни — отбелязах, — за да осъществим подривния си план.
Погледнах го. Поне нямаше да се наложи да страда дълго.
— Конвоят скоро ще пристигне — рекох му. — Ще ти дам знак кога да нападнеш.
— Разбрано, сър — отвърна Чарлс.
На площада под нас прекатурена каруца препречваше улицата и двама мъже пуфтяха и пъшкаха, опитвайки се да я обърнат.
По-скоро се преструваха, че пъшкат и пуфтят, защото това бяха Томас и Бенджамин, а каруцата бе обърната нарочно от четирима ни преди няколко минути и стратегически разположена да блокира изхода. Недалеч от нея, до съседната ковашка работилница, дебнеха Джон и Уилям, седнали върху обърнати кофи с нахлупени ниско над челата шапки — отрудени ковачи, отдъхващи и наблюдаващи лениво света наоколо.
Капанът беше готов. Вдигнах телескопа и го насочих отвъд площада. Видях конвоя — отряд от девет войници. Единият караше каруца, а до него седеше…
Взрях се. Беше мохиканка — красива индианка, окована, но с гордо и предизвикателно изражение. Гърбът й бе изправен като струна, за разлика от униформения до нея, който седеше с отпуснати рамене, стиснал дълга лула в уста. Забелязах, че лицето й е насинено, и с изненада усетих да ме обзема гняв. Почудих се кога са я заловили и как са успели. Очевидно се бе съпротивлявала.
— Сър — побутна ме Чарлс, — не е ли време да дадете сигнала?
Прочистих гърло.
— Разбира се, Чарлс — съгласих се и изсвирих тихо.
Другарите ми долу чуха сигнала. Томас и Бенджамин продължиха да се суетят около преобърнатата каруца. Зачакахме и след малко войниците се появиха на площада. Забелязаха прекатурената каруца и единият изкрещя: