— Какво, по дяволите, става тук?
— Хиляди извинения, сър. Сполетя ни дребно произшествие — обясни Томас с разперени ръце и раболепна усмивка.
Най-старшият войник долови акцента му и веднага го изгледа презрително. Лицето му почервеня — недостатъчно ярко, за да е цветът в тон с туниката му, но достатъчно наситено.
— Разчистете пътя! Бързо! — нареди той и Томас козирува смирено и се залови да помага на Бенджамин.
— Разбира се, милорд, веднага…
С Чарлс наблюдавахме, залегнали по корем. Джон и Уилям криеха лицата си под шапките, но и те следяха зорко сцената. Войниците — вместо да заобиколят каруцата, или опазил ги Бог, да помогнат на Томас и Бенджамин да я обърнат, стояха и гледаха. Старшината се разгневяваше все повече и повече, докато чашата преля.
— Или изправяйте тази каруца, или ще минем с конете през нея.
— Моля ви — изхленчи Томас. Очите му се стрелнаха към покрива, където дебнехме ние, а после към Уилям и Джон, чиито ръце вече стискаха дръжките на сабите, и изрече паролата за нападение: — Ей сегичка ще сме готови.
Бенджамин измъкна сабята си и се втурна към най-близкия войник. Преди старшината да успее да проговори, Томас последва примера му — изпод ръкава му изскочи кама и се заби светкавично с окото на мъжа.
Уилям и Джон им се притекоха на помощ и остриетата им покосиха трима. Ние с Чарлс скочихме от покрива, изненадвайки войниците под нас. Четирима загинаха за нула време. Не им предоставихме възможност дори да си поемат както трябва сетен дъх. За да не се изцапат дрехите им с кръв, тутакси ги съблякохме. Бързо завлякохме телата в съседната конюшня, затворихме и залостихме вратата и се строихме на площада — шестима войници заели мястото на деветима. Нов конвой.
Огледах се. По площада нямаше много хора и преди, а сега бе опустял съвсем. Нямахме представа кой е станал свидетел на засадата — местни, мразещи британците, или симпатизанти на британската армия, хукнали към Саутгейт Форт да предупредят Сайлъс. Нямахме време за губене.
Скочих в каруцата и мохиканката се отдръпна леко — доколкото й позволяваха оковите, разбира се — и ме изгледа предпазливо, но непокорно.
— Дойдохме да ти помогнем — опитах се да я успокоя. — На теб и на затворниците в Саутгейт Форт.
— Освободете ме тогава — отвърна тя.
— След като влезем вътре — казах й. — Проверката пред портата трябва да мине гладко.
Тя ме изгледа погнусено, сякаш съм оправдал очакванията й.
— Ще те спася — добавих. — Обещавам.
Дръпнах юздите и конете тръгнаха. Хората ми вървяха от двете ни страни.
— Знаеш ли нещо за Сайлъс? — попитах мохиканката. — Колко войници има във форта? Как е укрепен?
Тя не продума.
— Сигурно си много важен пленник, щом ти е отредил цял ескорт — отбелязах, но тя сякаш не ме чу. — Иска ми се да ни се довериш, но разбирам защо си предпазлива.
Тя пак не продума. Осъзнах, че опитите ми да завържа разговор удрят на камък, и реших да замълча.
Стигнахме портата на укреплението и един страж ни спря.
— Чакайте!
Конете и войниците ми се заковаха на място. Наклоних се пред затворничката си и повдигнах шапка.
— Добър вечер, джентълмени.
Стражът не бе в настроение за размяна на любезности.
— Казвай накъде си тръгнал — отсече той, впил в мохиканката заинтригувани похотливи очи.
Тя на свой ред му отвърна със злостен поглед.
За миг се замислих как бях пристигнал в Бостън с надеждата да видя какви промени е донесло британското управление в тази страна и как са се отразили те на хората тук. За коренното население промените очевидно не бяха положителни. Представяхме се за спасители на тази земя, но всъщност бяхме унищожители.
Посочих жената.
— Доставка за Сайлъс.
Стражът кимна, облиза устни и ни отвори портата. Влязохме бавно в притихналия форт. Намирахме се близо до бойниците — ниски стени от тъмен камък, върху които бяха разположени оръдия, насочени към Бостън и морето. Войници, преметнали мускетите си през рамо, крачеха напред-назад. Наблюдаваха района отвъд стените, да не би французите да ги нападнат, и почти не ни погледнаха, когато изтрополихме под тях с каруцата и с възможно най-небрежни изражения се отправихме към един усамотен ъгъл, където освободих индианката.