— Виждаш ли? Изпълних обещанието си. Позволи ми сега да ти обясня…
Тя обаче поклати глава, изгледа ме неприязнено, скочи от каруцата и изчезна в мрака. Втренчих се в тъмнината с неприятно чувство за неудовлетворение, изпълнен с желание да поговоря с нея, да прекараме повече време заедно.
Томас понечи да я последва, но аз го спрях.
— Остави я.
— Но тя ще ни издаде — възрази той.
Погледнах мястото, където бе седяла допреди секунда. Вече беше само спомен, видение.
— Няма — уверих го и скочих долу.
Огледах се. Бяхме сами. Инструктирах другарите си да освободят затворниците и да действат, без да привличат внимание. Те кимнаха сериозно, вглъбени в предстоящата задача.
— А Сайлъс? — попита Бенджамин.
Представих си самодоволния мъж, когото бях видял в склада. Спомних си как бе оставил Бенджамин в ръцете на Касапина и клетвата на Бенджамин да му отмъсти. Погледнах приятеля си и казах:
— Сайлъс ще умре.
Проследих с поглед как хората ми изчезват в мрака и реших да наблюдавам изкъсо Чарлс, моя ученик. Видях как застава пред група войници и се представя. В другия край на площадчето Томас залъгваше друг патрул. Уилям и Джон крачеха нехайно към постройката, където според мен държаха затворниците. Един страж им препречи пътя. Погледнах да се уверя, че Чарлс и Томас са успели да отвлекат вниманието на останалите постови, и вдигнах палци. Джон забеляза сигнала, размени две думи с Уилям и двамата приближиха до стража.
— Какво искате? — попита ги той.
В същия момент Джон го срита в слабините. С глухо ръмжене като животно, попаднало в клопка, той изпусна копието си и падна на колене. Джон се наведе и взе връзката ключове, провесена на колана му. Застанал с гръб към другите войници, той отключи вратата, взе факлата от нишата до нея и изчезна вътре.
Озърнах се. Нито един от постовите не бе забелязал произшествието пред тъмницата. Войниците по бойниците се взираха съсредоточено към морето, а Чарлс и Томас отклоняваха вниманието на другарите им зад стените.
Погледнах отново към вратата на тъмницата. Джон се появи на прага, следван от затворниците.
Внезапно един от стражите по бойниците видя какво става.
— Ей, ти, какво правиш? — изкрещя и вдигна мускета си.
Всички чуха сигнала за тревога. Аз се втурнах към бойниците, където първият войник се канеше да натисне спусъка, изкатерих тичешком каменните стъпала и се хвърлих върху него, забивайки острието си под челюстта му с един-единствен замах. Сниших се и тялото му се претърколи през гърба ми. Изскочих изпод него и пронизах следващия страж право в сърцето. Трети бе застанал с гръб към мен и се прицелваше в Уилям, но аз прокарах острието зад коленете му и щом падна, го довърших, забивайки ножа в тила му. Уилям ми благодари с вдигната ръка и се обърна да посрещне друг войник. Замахна със сабята и противникът му се строполи. Когато се обърна към следващия, лицето му бе опръскано с кръв.
За секунди всички войници бяха мъртви, но вратата на една от постройките се отвори и на прага се появи Сайлъс, явно разгневен.
— Помолих за час тишина! — изкрещя той. — Но след десет минути ме буди безумна какофония! Очаквам обяснение! Дано да е убедително.
Той се закова на място, а гневните думи заседнаха в гърлото му и кръвта се оттече от лицето му. Пред него се валяха телата на хората му. Погледна към тъмницата, чиято врата зееше, а Джон подтикваше върволицата индианци да излизат по-бързо.
Сайлъс извади сабята си. Зад него наизлязоха още мъже.
— Как? — изкрещя той. — Как е възможно? Безценната ми стока е освободена! Бъдете сигурни, че ще накажа виновниците! Но първо… първо ще разчистим тази каша!
Войниците му си надяваха туниките, закопчаваха коланите, зареждаха мускетите. Площадът между сградите, доскоро безлюден, ако не броим труповете, се изпълни с бойци, жадни за мъст. Сайлъс им крещеше яростно да извадят оръжията си и размахваше нетърпеливо ръце да действат по-бързо.
— Залостете портата! Убивайте всеки, който се опита да избяга. Независимо дали е някой от нас или от… тях. Който доближи портата, е мъртъв! Ясно?
Битката продължи. Чарлс, Томас, Уилям, Джон и Бенджамин се движеха между войниците, възползвайки се от дегизировката си. Атакуващите се нахвърляха един срещу друг, несигурни кой униформен е приятел и кой — враг. Местните — невъоръжени — се спотаиха в сенките да чакат края на схватката. Войници на Сайлъс се строиха в редица пред портата. Съзрях своя шанс — Сайлъс бе застанал от едната страна на отряда, насърчавайки хората си да се сражават безмилостно. Очевидно му беше все едно кой ще загине, стига „безценната му стока“ да не избяга и гордостта му да не пострада.