Холдън откликна на яростния й поглед, сведе глава и понечи да се върне в банята. Помолих се да го е осенила същата идея, да се е сетил, че ако някак си я накараме да ни последва, ще успеем да избягаме, без да ни усетят. Той разпери ръце да покаже, че е изникнал проблем и се нуждае от помощ. Джени обаче не пожела да му съдейства. Напротив — забеляза нещо по дрехите му и вместо да тръгне към банята, го спря с вдигнат показалец и после посочи кървавото петно върху робата му.
Очите й се разшириха. Тя се втренчи в лицето на Холдън и видя непознат мъж.
Устата й зейна. Отстъпи назад, но се блъсна в колоната и ударът избистри зашеметения й стъписан поглед. Отвори уста да наруши свещеното правило и да извика за помощ. Аз изскочих иззад гърба на Холдън и й просъсках:
— Джени, аз съм! Хайтам!
Надникнах неспокойно към градината, където всички се държаха постарому, в блажено неведение какво се случва пред вратата на банята. Погледнах отново Джени, в чиито очи напираха сълзи. Беше ме познала.
— Хайтам — прошепна тя, — дошъл си да ме отведеш…
— Да, Джени, да — отвърнах тихо, обзет от странна смесица от чувства, едното, от които беше вина.
— Знаех, че ще дойдеш — каза тя. — Сигурна бях…
Гласът й прозвуча по-звънко и аз погледнах стреснато към градината. Тя протегна длани и ме сграбчи за ръцете. Взря се умолително в очите ми.
— Кажи ми, че е мъртъв. Кажи ми, че си го убил.
Разкъсван между желанието да я смълча и любопитството да разбера какво има предвид, прошепнах:
— Кой? Кой да е мъртъв?
— Бърч — процеди тя, този път прекалено шумно.
Над рамото й видях наложница. Вървеше с плавни стъпки към нас — по-скоро към банята — потънала в размисъл, но гласът я сепна и я изтръгна от съзерцанието. По лицето й се изписа уплаха, тя се обърна към градината и изкрещя едничката дума, от която се страхувахме:
— Стража!
V
Първият страж не забеляза, че съм въоръжен, и аз забих острието с корема му, преди да разбере какво се случва. Той ококори очи и блъвна фонтан от кръв в лицето ми. Стенейки от усилието, аз го дръпнах към себе си и блъснах сгърченото му тяло във втория евнух, притекъл се на помощ. И двамата се проснаха върху черно-белия плочник. Заприиждаха още и битката започна. С крайчеца на окото си зърнах да просветва острие и отскочих точно навреме, за да не се забие във врата ми. Извърнах се, сграбчих ръката, с която нападателят държеше сабята, счупих я и пронизах черепа му с острието си. Сниших се, завъртях се и препънах четвърти мъж. Изправих се, скочих върху лицето му и чух как черепът му изхрущява.
Недалеч Холдън бе повалил трима евнуси, но стражите вече бяха разбрали що за противници сме и наближаваха по-предпазливо. Ние се прикрихме зад колоните и се спогледахме разтревожено, питайки се дали ще успеем да стигнем невредими до подземния тунел.
Умни момчета. Нападнаха ни двамина едновременно. С Холдън ги посрещнахме рамо до рамо, но отдясно ни връхлетяха още двама. Застанахме гръб в гръб и ги отблъснахме, но те се оттеглиха само временно, подготвяйки следващата атака, сплотили редици.
Зад нас Джени стоеше до вратата към банята.
— Хайтам! — извика тя паникьосано. — Трябва да бягаме!
Какво ли щяха да й сторят, ако я заловяха сега? Как щяха да я накажат? Не смеех да си представя.
— Вие двамата вървете, сър — настоя Холдън.
— Как не! — отвърнах.
Нападнаха ни отново и отново ги отблъснахме. Един от евнусите простена и се строполи ничком. Дори в предсмъртна агония, дори със сабя, забита в корема, тези мъже не крещяха. Над раменете на противниците ни забелязах в градината да притичват подкрепления. Бяха като хлебарки. На мястото на всеки убит изникваха двама-трима.
— Бягайте, сър! — извика Холдън. — Аз ще ги задържа и ще ви последвам!
— Не изглупявай, Холдън! — скастрих го. — Никой не може да ги задържи. Ще те убият.
— Бил съм се и срещу по-жилави врагове, сър — изръмжа Холдън, без да спира да размахва меча. Долових обаче фалшива нотка в дръзките му думи.
— По-добре да остана тогава — казах, отблъсквайки сабята на евнуха срещу мен. После го парирах, но не с острието си, а с юмрук в лицето, който го отпрати назад.
— Тръгвайте! — изкрещя Холдън.
— Ако загинем, ще загинем заедно — отвърнах.