Холдън обаче прецени, че времето за размяна на любезности е отминало.
— Слушай, човече, или се измъквай оттук, или и тримата ще умрем. Какво избираш?
Джени ме улови за лакътя и ме задърпа към отворената врата на банята. Отляво към нас прииждаха още евнуси. Аз се колебаех. Докато, изгубил търпение, Холдън се хвърли към мен, извика „Извинете, сър“, блъсна ме през вратата, преди да успея да реагирам, и я залости отвън.
Лежах в тихата баня и се опитвах да осъзная какво се е случило. От другата страна на стената чувах битката — странна, приглушена — и тропот по вратата. Проехтя вик — гласът на Холдън — и аз станах, понечих да отворя вратата и да се върна при него. Джени обаче ме стисна за ръката.
— Не можеш да му помогнеш, Хайтам — каза тихо.
В същия миг от градината долетя нов вик:
— Копелета! Проклети кастрати!
Хвърлих последен поглед към вратата, дръпнах резето отвътре и Джени ме повлече към подземието. Докато слизахме по стълбите, отгоре проехтя по-немощен вик:
— Само толкова ли са ви силите, кучи синове! Хайде, уроди, да видим как ще се справите с войника на Негово величество!
Когато се втурнахме по тунела, чух писък.
21 септември 1757 година
Надявах се никога да не изпитам задоволство, че убивам, но направих изключение за коптския свещеник, който стоеше на стража пред манастира в планината Гебел Етер. Признавам, че ми достави удоволствие да го убия.
Той се свлече в пръстта пред оградата, издигната около малък къс земя. Гърдите му се заиздигаха трескаво и диханието застина в гърлото му. Отгоре изкрещя лешояд и аз се вгледах към арките и кулите на варовиковия манастир в далечината. Зърнах топло сияние зад прозорците.
Умиращият страж загъргори в нозете ми и за секунда се замислих дали да не прекратя агонията му. Но защо да проявявам милост? Колкото и бавно да умре, каквато и болка да изтърпи, докато умира, тя беше нищо — нищичко — в сравнение с терзанията на клетниците, които страдаха зад оградата.
Особено на един от тях.
На пазара в Дамаск чух, че не са убили Холдън, както предполагах, а са го заловили и са го отвели в Египет — в коптския манастир, където превръщат мъжете в евнуси. Затова дойдох тук, молейки се да не съм се забавил, но дълбоко в сърцето си знаех, че е късно. Опасенията ми се оправдаха.
Огледах оградата. Личеше, че е забита дълбоко в земята, за да не я подкопаят нощните хищници. Зад нея погребваха евнусите до вратовете и ги оставяха в пясъка десет дни. Не искаха хиените да им оглозгат лицата. В никакъв случай. Не. Ако на тези мъже им бе писано да умрат, то трябваше да е бавно — под палещите лъчи на слънцето и от раните, нанесени им, когато са ги кастрирали.
Обърнах гръб на мъртвия страж и влязох в ограждението. Беше тъмно, само лунното сияние ми сочеше пътя, но видях, че земята е подгизнала от кръв. Колцина ли, запитах се, са страдали тук, обезобразени и после погребани? Недалеч някой простена тихо и аз присвих очи. Различих смътна сянка в средата на ограждението и веднага разбрах, че виждам редник Джеймс Холдън.
— Холдън — прошепнах и секунда по-късно коленичих до главата му.
Ахнах смаяно. Нощта бе прохладна, но дните бяха горещи, мъчително жарки, и слънцето бе изгорило лицето му толкова жестоко, сякаш бе изпекло плътта му. Устните и клепачите му бяха покрити със струпеи и кървяха. Извадих кожен мех с вода, развинтих капачката и го поднесох под устните му.
— Холдън? — повторих.
Той помръдна. Отвори очи и ме погледна — замаяно и изтерзано, но ме позна и много бавно по напуканите му вдървени устни се разля усмивка.
Също тъй бързо усмивката изчезна и той се размърда. Дали се опитваше да се измъкне от пясъка, или се гърчеше от болка? Не знаех, но главата му се замята, устата му зейна и аз се приведох към него и улових лицето му, за да не се нарани.
— Холдън — каза му тихо. — Холдън, спри… Моля те.
— Измъкнете ме оттук, сър — помоли пресипнало той, а очите му овлажняха и заискриха под лунните лъчи.
Холдън…
— Освободете ме, сър — замоли отново. — Освободете ме, сър, освободете ме…
Главата му пак се замята трескаво ту наляво, ту надясно. Аз отново го възпрях, за да не изгуби съзнание. С колко време разполагах, преди да изпратят нов страж? Опрях меха в устните му и го накарах да пие. Свалих лопатата, която носех завързана за гърба си, и започнах да разкопавам напоения с кръв пясък около главата му. Говорех му, докато освобождавах голите му рамене и гърди.