II
Колко ли бяха? Последния път — шестима. Дали Реджиналд бе подсилил охраната междувременно? Вероятно. Сигурно я беше удвоил.
Значи бяха дванайсет. Плюс Джон Харисън, ако все още живееше тук. И разбира се, Реджиналд. Беше на петдесет и две и възрастта вероятно се бе отразила на пъргавината му, но знаех, че не бива да го подценявам.
Чакахме, а аз се надявах да направят това, което в крайна сметка направиха — изпратиха отряд да търси изчезналия постови — трима, въоръжени с факли и саби. Прекосиха моравата с мрачни лица, озарени от пламъците.
Проследихме с поглед как силуетите им изплуват от мрака и се стопяват сред дърветата. Пред портата започнаха да викат постовия и да обикалят около ниската външна ограда.
Тялото му беше там, където го бях оставил. Холдън, Джени и аз заехме позиции между дърветата. Джени застана по-назад, въоръжена с нож, но далеч от бойното поле. С Холдън се покатерихме върху две дървета, той — с известно затруднение. Дебнехме и наблюдавахме. Застинахме готови да нападнем, когато стражите откриха тялото на другаря си.
— Мъртъв е, сър.
Шефът им се приведе над трупа.
— Убили са го преди няколко часа.
Подсвирнах като птица, за да дам сигнал на Джени. Писъкът й за помощ долетя от горските дебри и процепи нощта.
Най-старшият от стражите кимна и ги поведе към дърветата. Втурнаха се право към нас. Погледнах към Холдън, притаил се на няколко метра от мен, и се запитах дали ще издържи. Помолих се Богу силите да не му изневерят, защото в следващия момент стражите минаха под нас и аз скочих от клона.
Първо обезвредих най-старшия, забивайки скритото острие в окото чак до мозъка му. Умря мигновено. Отскочих нагоре и разпорих корема на следващия, който се строполи на колене. Вътрешностите му просияха през цепнатината в туниката му и той се просна по лице върху меката горска пръст. Видях как третият пада, поразен от сабята на Холдън. Той ме погледна и дори в тъмнината различих победоносното му изражение.
— Браво, че ги подмами! — похвалих Джени след няколко минути.
— Радвам се, че помогнах. — Тя се намръщи. — Но слушай, Хайтам, няма да стоя в сенките, когато влезем там. — Вдигна ножа. — Искам да се разправя лично с Бърч. Той ми отне живота. В знак на признателност, че не ме уби, ще му запазя топките за десерт…
Млъкна стъписано и погледна към Холдън, който бе коленичил наблизо, привел глава.
— Съжалявам… — заекна тя.
— Няма нищо, госпожице — успокои я Холдън. Вдигна глава и с изражение, което никога не бях зървал на лицето му, добави: — Но гледайте да му ги отрежете, преди да го довършите. Кучият син заслужава да страда.
III
Заобиколихме оградата и се върнахме до портата, където самотен страж се взираше тревожно в мрака, вероятно питайки се къде са изчезнали другарите му. А може би воинските инстинкти му подсказваха, че нещо не е наред.
Те обаче не го спасиха. След секунди ние се вмъкнахме през малката портичка и се запрокрадвахме през моравата. Спряхме и коленичихме до фонтана, затаили дъх при вида на още четирима мъже, които излязоха през предния вход на къщата. Ботушите им трополяха по плочника, те крещяха имената на другите стражи. Отряд, изпратен да търси първия разузнавателен отряд. Сигналът за тревога бе даден. Плановете ни да нахлуем изневиделица се бяха провалили. Поне успяхме да намалим броя им с…
Осмина. Дадох знак на Холдън и двамата изскочихме иззад фонтана и ги нападнахме. Повалихме трима, преди дори да успеят да си измъкнат сабите. Бяха ни забелязали. Откъм къщата проехтя вик и в следващия момент гръмна мускет. Куршумите се забиха в стената на фонтана зад гърбовете ни. Втурнахме се напред. Към главния вход, където друг страж ни видя и се опита да избяга, докато аз изкачвах на бегом няколкото стъпала към верандата. Беше прекалено бавен. Забих острието си в процепа на портата и право в лицето му, използвайки инерцията на тялото си да отворя вратата. Влетях вътре, претъркулвайки се върху пода в преддверието, а той падна с плувнала в кръв челюст. От стълбищната площадка долетя гръм, но стрелецът се бе прицелил твърде високо и куршумът се заби в ламперията. Скочих на крака и хукнах към стълбището. Стрелецът захвърли мускета с уплашен вик, издърпа сабята си от канията и се хвърли към мен.