— Имаш още един шанс, прекрасна моя — прошепна в ухото ми. — Върни се в Севън Дайълс и ще забравя какво ми каза в Шеол I.
— Благодаря ти, Джаксън — отвърнах, взирайки се право напред.
Той скочи от стената с такава грация, че изглеждаше сякаш се плъзга във въздуха. Обърнах се към Майкъл. От раненото му лице надолу по шията се стичаше кръв, напоявайки ризата.
— Хайде — улових го за китките. — Само не гледай надолу.
Той впи пръсти в ръцете ми и с труд прехвърли единия си крак през зида.
От гърлото на Нел се изтръгна вопъл. Тя притисна длани към бедрото си, където бързо се разрастваше алено петно. Очите й бяха вперени в мен, изпълнени с ужас. През тялото ми премина електрически ток.
— Залегнете! — извиках през воя на сирените. — Залегнете веднага!
Никой нямаше време да се подчини. Дъжд от куршуми засипа зрящите, скупчени върху стъпалата.
Телата биваха покосявани, гърчеха се и падаха. Разнесе се пронизителен писък. Китките на Майкъл се изплъзнаха от хватката ми. Приклекнах зад балюстрадата и прикрих главата си с ръце.
Явно заповедта бе да ни спрат с всички средства, включително да стрелят на месо, без да задават въпроси.
Отдолу Ник крещеше името ми, викаше ми да не стоя, да скачам, но аз бях парализирана от страх. Сетивата ми бяха притъпени, сведени само до ударите на сърцето, стържещия ми дъх и глухото думкане на изстрелите. После нечии ръце ме сграбчиха, прехвърлиха ме през стената и аз усетих, че падам.
Подметките на ботушите ми удариха земята, разтърсвайки ме цялата. Претърколих се напред и още едно тяло се приземи близо до мен с болезнен стон. Беше Нел. Тя се изправи, залитайки, и стиснала зъби, закуца с всички сили. Запълзях в същата посока, докато Ник не ме вдигна, прехвърляйки ръката ми през шията си.
— Не — помъчих да се отскубна. — Трябва да свалим останалите…
— Пейдж, тръгвай!
Надин бе успяла да се прехвърли, но двама други още се катереха по бойниците. Нов огнестрелен залп откъм Бялата кула накара оцелелите да се разбягат във всички посоки. Даница и Зийк скочиха — два тъмни силуета под бледата лунна светлина.
Усетих над нас присъствието на снайперист. Една от незрящите затворнички падна, а черепът й се пръсна като мек плод. Майкъл едва не се препъна в нея.
Следващата жертва щеше да е той.
Всеки нерв в мен избухна в червен пламък. Измъкнах се от хватката на Ник и с последната капка сила, която ми бе останала, освободих духа си и го врязах право в сънорамата на стрелеца, запращайки духа му в етера, а тялото — премятащо се надолу през балюстрадата.
Когато празният труп удари тревата, Майкъл се впусна стремглаво по посока на реката. Изкрещях името му през воя на сирените, но той вече беше далеч.
Краката се движеха по-бързо от мислите ми. Пукнатините в сънорамата ми се разширяваха като прясно отворени рани.
Вече се намирахме близо до пътя, почти го достигахме. Имаше улични лампи, бумтящи зад гърба ни изстрели. После ярки, синкавобели фарове на кола. Рев на мотор, допир на кожа под дланите ми. Още стрелба. Всичко се сля в един висок, пронизителен звук. Заобиколихме ъгъл, префучахме по мост. И после се изгубихме в цитаделата като прах в сенките, следвани от отслабващия вой на сирените.
2
Дълга история
Тя се появи в шест сутринта. Винаги се появяваше тогава. Ръката ми грабна револвера от нощната масичка. Носеха се звуците на канала „Сционско око“ — помпозна, величествена мелодия, композирана около мотива на дванайсетте удара на Биг Бен.
Зачаках.
Ето я най-сетне и нея. Скарлет Бърниш, Великият говорител на Лондон, с якичка като дантела от бяла пяна на фона на черната рокля. Естествено, тя винаги изглеждаше по един и същи начин — като пъклена говореща кукла, — но понякога, ако се случеше мирен гражданин да бъде „убит“ или „коварно нападнат“ от неестествен, можеше да изразява и престорено състрадание. Днес обаче бе усмихната.
— Добро утро в началото на поредния ден в сционски Лондон. Добрата новина, с която ще започнем, е, че Гилдията за бдителност оповести разширяване на своя Дневен отдел, като най-малко петдесет нови Жандарми ще положат клетва още в понеделник. Началникът на Гилдията заяви, че се очаква новата година да донесе нови предизвикателства за цитаделата и че в тези напрегнати времена за жителите на Лондон е все така от жизнено значение да сплотят своите редици и да…