ГЛАВА 12
Тел Авив, сряда следобед
Какво да прави с Донатела? Генералният директор на МОСАД седеше сред облак дим в кабинета си и се бореше с неприятния въпрос. Тя беше страхотен агент, една от най-добрите. Бен Фридман не беше нелоялен човек, но както повечето хора, си имаше цена. А петстотин хиляди долара бяха много пари. Щяха да му дойдат добре на пенсионния влог. А и не виждаше нищо нередно, че ще вземе парите, доколкото това не противоречеше на интересите на Израел.
По време на полета от Америка той мъчително беше обмислял дали да убие Донатела. Сенатор Кларк искаше главата й и беше готов да плати доста. Освен това Фридман трябваше да признае, че идеята Мич Рап да разбере за участието на шефа на МОСАД в заговора на добрия сенатор от Аризона беше крайно неприемлива и от нея го побиваха тръпки. Да ядосаш Рап и да го настроиш срещу себе си, не беше никак хубаво. На Фридман не му беше приятно, че ще трябва да постъпи така, но се налагаше да заличи следите си.
Донатела беше много лоялна към него през годините и по-важното, беше един от най-добрите му кидони1 — убиец от първа класа.
Тъмнокосата красавица беше примамила над десет мъже в капана на смъртта. Всички до един — врагове на Израел. След няколко успешни години Фридман я беше освободил от официалните й задължения към МОСАД. В досието й в мазето на шпионската служба пишеше, че е напуснала по собствено желание. Истината обаче беше, че Фридман я накара да работи само за него. Това беше част от плана на полковника да създаде собствена мрежа, върху която няма да се упражнява никакъв политически контрол. Глобалната икономика си имаше и тъмна страна — винаги се намираха един-двама милиардери, които искат някой да им свърши мръсната работа. Да се ликвидира техен бивш служител, придобил ценна информация и превърнал се в нелоялен конкурент например. Или нещо по-лошо — този човек да се обърне към властите или към пресата и да поиска да направи разкрития. Заможен баща, който не харесваше как зет му се отнася с малката му принцеса. Инсценираха се катастрофи или инциденти и тези хора преставаха да са проблем. За силните не съществуваше проблем, който да не може да бъде разрешен със съответната сума. И Фридман беше натрупал цяло състояние, като играеше ролята на посредник между талантливата Донатела и тази малка група от финансовия елит. Но сега бе дошъл краят на всичко това.
Фридман загаси фаса в препълнения пепелник. Запали поредната цигара и пое дима. Загледан във фотографията на Донатела на бюрото му, той тъжно поклати глава. Наистина беше великолепна жена. Една от най-красивите, които беше виждал. Но освен това да гледа как Донатела действа, беше неописуемо удоволствие за него. Тя излъчваше всепроникващ сексапил. Дори беше успяла да прелъсти великия Мич Рап, макар че Фридман неведнъж си беше задавал въпроса кой кого всъщност е прелъстил. Да, тя и Рап бяха любовници. Фридман не искаше да си го признае, но ревнуваше. Рап се беше изявил там, където той не можа. Макар да бе желал да преживее с Донатела изпълнени с огнени страсти мигове, Фридман си даваше сметка, че така ще извърши фундаментална грешка. Отдавна знаеше, че някой ден ще трябва да я убие. Не можеше да си позволи решението му бъде замъглено от любов.
Фридман докосна фотографията. Възхищаваше се на буйната й черна къдрава коса, знойните черни очи и високите скули. Тази жена беше богиня. И въпреки всичко Фридман съжаляваше, че не е послушал чувствата си и не я е завел в леглото. Срамота беше да пропуснеш такава възможност.
Интеркомът на бюрото му звънна и женски глас обяви:
— Господин Розентал дойде за среща.
Без да отмества очи от фотографията, Фридман натисна бутона за връзка:
— Прати го при мен.
Шефът на МОСАД отново погледна лицето на жената и тъжно поклати глава. Каква загуба! Но нищо не можеше да се направи. Мич Рап не трябваше да разбере, че той е бил въвлечен в играта.
Марк Розентал беше един от най-доверените кидони на Фридман. На трийсет и две той вече беше прослужил в МОСАД почти петнайсет години. Винаги беше изглеждал доста младолик и дори сега спокойно можеше да мине за двайсетгодишен. Когато влезе в МОСАД на деветнайсет, минаваше за дванайсетгодишно хлапе. Фридман използваше тийнейджъра да донася важна информация от окупираните територии и да разузнава терена, преди да бъде осъществена дадена атака. Когато отбеляза двайсет и първия си рожден ден, Розентал вече душеше с гарота терористите в безлюдните алеи на Хеброн и Газа.
1
Кидон — щик (иврит). „Кидон“ се наричат специалните отряди за ликвидации на МОСАД, както и техните членове — Б.пр.