— Ами апартаментът й?
— Решихме да те изчакаме, преди да минем към този ход.
Розентал кимна.
Мъжът, който караше колата, беше Йордан Сунберг. Макар че изглеждаше поне с десет години по-възрастен от Розентал, всъщност беше с две години по-млад. Сунберг имаше гъста черна брада и разрошена къдрава коса. Двамата бяха работили заедно много пъти. Бяха сред най-добрите катси2 на Фридман.
— Взе ли нещата, които ти поръчах?
— Да. Всичко е готово, в квартирата е.
Розентал погледна часовника си.
— Ще започнем тази вечер.
ГЛАВА 15
Анна се въртеше в средата на стаята, с разперени ръце и глава, вдигната към прочутия ръчно изписан таван на монашеската килия от петнайсети век. Не можеше да повярва, че това не е музей, а тяхната хотелска стая. Рап беше доволен от реакцията й. Напомняше му на малко момиченце. Налегна го тъга, че е пропуснал толкова много от нейния живот. Емоциите му бяха ирационални, знаеше. Нямаше как да са се познавали в детството си. Тя беше израснала в Чикаго, а той — във Вирджиния. Освен това, ако се бяха запознали още тогава, сега със сигурност нямаше да са заедно.
Анна излезе на малкото балконче с изглед към вътрешния двор. Мич я последва. Обхвана я през кръста. Останаха така, загледани към идеално поддържания двор. Анна протегна ръка и докосна лицето на Мич. Изви глава и го целуна дълго. Когато устните им се разделиха, Анна каза:
— Толкова много те обичам…
— Аз също. — Той я притисна към себе си, започна да я целува по врата. След малко я поведе към огромното легло.
— Какво правиш? — попита Анна игриво.
— Опитвам се да те прелъстя.
Тя се изскубна и го бутна на леглото. Мич се отпусна на мекия матрак. Протегна ръка към Анна. Тя поклати глава.
— Хайде, скъпа! — примоли се той.
— Нее. В Милано сме само за ден и половина и аз нямам намерение да прекарам това време в леглото.
— Защо?
— Не ми задавай глупави въпроси.
— Хайде — подкани я той. — Няма да се бавим много.
— Ти сигурно.
Рап се засмя.
— Хайде… Бъди добро момиче.
— Това няма нищо общо с доброто поведение. Просто съм реалистка. Ако дойда в леглото сега, ще правим секс и после ти ще заспиш. Не искам да спя точно сега. Искам да излезем и да разгледаме града. — Тя тръгна към банята. — Освен това, когато те карам да чакаш, си по-послушен.
Рап се загледа в стенописите на тавана.
— Ще трябва да измисля нещо. — Той изстена демонстративно и стана от леглото. Като сваляше една по една дрехите си, се запъти към банята.
Анна се извърна от огледалото.
— Толкова ли не можеш да почакаш?
— Много ти се ще — ухили се той и се мушна под душа.
След като се изкъпа, Рап се върна в спалнята и си облече чисти дрехи. Застанал над отворения куфар, се замисли как ще е най-добре да изиграе следващия си ход. Изкушаваше се да сглоби пистолета и да го мушне в специално ушития джоб на коженото яке, но разбираше, че така само ще си навлече неприятности. Анна щеше да го обгърне с ръце и да го опипа за оръжие. Беше й навик, поне в Америка. Бе израснала в къща, пълна с пушкала. Както всички добри чикагски ченгета, баща й и двамата й братя носеха пистолети и когато не бяха на работа.
Най-добре щеше да постъпи, ако си признаеше, че е въоръжен. Но пък не беше сигурен дали стаята не се подслушва, а никак не му се искаше да забърква и нея в това. Реши да й каже, когато излязат от хотела. Вдигна куфара и го занесе в гостната. Сложи го на дивана и извади сешоара, флакона с пяна за бръснене и радиото. За по-малко от две минути сглоби оръжието и го мушна във вътрешния джоб на коженото си яке.
Отидоха в „Ла Веранда“, за да хапнат нещо набързо. Бяха сами в заведението. Още не беше станало време за обяд. Анна си поръча супа, а Мич — сандвич с телешка пържола, заради което приятелката му го изгледа загрижено.
— Не те ли плаши поне малко „лудата крава“?
Рап завъртя очи.
— Да не е избягала някоя?
Анна се засмя.
— Знаеш какво имам предвид!
— Да, знам и оценявам загрижеността ти за мен, но има по-големи шансове да ме удари гръм, отколкото да се разболея от болестта „луда крава“.
Анна реши да смени темата.
— Кога ще отидеш да свършиш онази работа? — попита.
— Опитах да го сторя горе в спалнята, но ти ме отряза — сериозно изрече той.
— О! — Тя се усмихна. — Виждам, че днес си в много добро настроение.
— Просто съм влюбен. Това е всичко.
— Не можеш ли да бъдеш сериозен само за минута?
— Абсолютно. — Рап взе франзелата и отхапа от нея.
— Кога ще се срещнеш с онзи човек?
Рап отхапа още веднъж от франзелата и отговори: