Беше перфектната убийца. Великолепна жена, която Институтът3 можеше да използва при най-различни случаи, за да изкуши врага и да го накара да се отпусне.
Розентал предполагаше, че са я използвали да съблазнява и после да изнудва доста влиятелни мъже през годините. Досието, което бе получил от Фридман, беше до такава степен прочистено, че не съдържаше никаква информация за оперативните задачи на жената, но Розентал добре си представяше колко и какви са били. Беше виждал такива като нея и преди. Апетитни примамки за враговете.
Едно не даваше мира на Розентал. Там, в кабинета си, старецът му беше казал, че тази жена е убила повече хора, отколкото те двамата, взети заедно. По най-груби оценки това правеше над двайсет души — доста голям брой за всеки в техния занаят и нечуван за жена. Розентал реши по време на полета си за Рим, че старецът най-вероятно е пропуснал да каже думата „помогнала“. „Помогнала е да убият повече хора, отколкото ние с теб, взети заедно.“ Това имаше предвид той.
В края на краищата жената е била манекенка, пристрастена към хероина, когато Фридман я е вербувал. Нищо в досието й не даваше ясно да се разбере, че Донатела Ран е опитен професионален убиец. „Не — каза си Розентал. — Тя не е нищо повече от едно добре платено момиче на повикване, което се е разприказвало. Или това, или пък на Фридман услугите й са му се сторили прекалено скъпи.“ При тази мисъл лицето на Розентал се изкриви.
Реши да остави любопитството си на заден план. Фридман беше заповядал жената да бъде ликвидирана и това му стигаше. Какво беше сторила, за да заслужи суровата си присъда, не го интересуваше. Розентал беше влизал в битки заради Фридман много пъти и щеше да продължи да го прави, без да задава излишни въпроси. Този човек беше истински патриот и Розентал никога нямаше да го подведе. До полунощ работата щеше да бъде свършена. Проблемът на Израел щеше да бъде решен, а светът изобщо нямаше да заподозре, че агенти на МОСАД имат пръст в смъртта на красива италианска манекенка.
ГЛАВА 16
Донатела Ран стоеше зад стъкленото си бюро и разглеждаше куп фотографии десет на осем, направени с „Полароид“. Снимките й бяха доставени току-що от куриер. След над двайсет години в този бизнес — първите десет като фотомодел, а останалите единайсет вече за модна къща „Армани“ — тя имаше доста набито око за сполучливите кадри. От фотографиите на бюрото й стана пределно ясно, че сеансът не върви много добре. Убедена беше, докато пресмяташе по броя на снимките хилядите прахосани долари. Май трябваше да се метне в първото такси и да отиде да проконтролира нещата.
Страсти и емоции движат модния бизнес. Няма ли страст, всичко излиза посредствено. От модните дизайнери до фотографите, от стилистите до моделите, ако само някой от тях не се вълнува за облеклата и за снимките, резултатът е в най-добрия случай приличен. А когато ставаше въпрос за „Армани“, скромността просто не се вместваше.
Донатела Ран бе наследила решителността и практичността на баща си, австриец по произход, и творческата натура и страстността на майка си — италианка. Трябваха й доста години, за да съчетае тези си достойнства и да се научи да ги контролира. Или поне да може да ги насочва. Хората се впечатляваха от ослепителната й красота, но малцина разбираха сложния й характер. Много мъже през годините не успяха да забележат у нея нещо повече от красивото й лице. Те или свършваха с разбито сърце, или изобщо без сърце.
На трийсет и осем Донатела изглеждаше и се чувстваше по-добре от когато и да било преди. Да, имаше малко бръчки около очите и кожата й не беше така блестяща и гладка, както когато беше на осемнайсет, но тя приемаше този факт. Във всичко, което правеше, се усещаше особена увереност. Не беше така, когато работеше като фотомодел. Поне не и в началните години. Висока беше около метър и седемдесет и пет и имаше изваяно като скулптура тяло, с буйна черна и мека като коприна коса с къдрици, непокорни като характера й. Твърдите й пълни гърди бяха уголемени чрез пластична операция още в ранните й години на манекенка. От време на време отиваше при личния си пластичен хирург, за да оправи някой едва забележим недостатък. Лицето й обаче беше непокътнато. Тялото й беше съвършено съчетание от елегантност и атлетизъм. Нямаше я онази анемичност от младежките й години. Хероинът отдавна беше изхвърлен от организма й.
3
Пълното наименование на МОСАД е „Ха МОСАД ле Модеин ве ле Тафкидим Маюхадим“ — Институт за разузнаване и специални задачи (иврит). — Б.пр.