Белият дом, четвъртък сутринта
Президентът внимателно наблюдаваше как секретарят му по търговията си пийва с група лобисти от профсъюзите и правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“. Спореха дали Съединените щати трябва да продължат да поддържат статута на най-облагодетелствана нация за Китай. За Хейс това беше един безполезен спор. Имаше само един начин САЩ да свалят статута на най-облагодетелствана нация от Китай и той нямаше нищо общо с високоплатените лобисти, седящи край големите конферентни маси. Китай трябваше да предизвика международен скандал. Дори нещо толкова дръзко като да ги хванат да крадат промишлени тайни от американския бизнес, можеше да не е достатъчно за предприемане на такава драстична мярка. Трябваше китайците да започнат военни действия срещу Тайван, което обаче надали щеше да стане. Китайците кипяха от ентусиазъм да развиват своята икономика. Докато Съветският съюз едва креташе в опит да осъществи преход от затвореното социалистическо стопанство към отворено, от западен тип, китайците направо процъфтяваха. Те предлагаха нещо, с което руснаците не разполагаха — стабилност.
Хейс погледна към сцената със смесени чувства на симпатия и пренебрежение, докато представителите на профсъюзите и лобистите се опитваха да изложат позициите си. Симпатизираше им, защото пламенно се вълнуваха по един безнадежден въпрос. Безработицата беше най-ниската от трийсет години насам. Паникьорите от профсъюзите предупреждаваха, че NAFTA4 ще струва милиони работни места на американците, но мрачната им прогноза не се сбъдна.
Заплатите бяха високи. Продължаващата политика на отворена търговия с Китай беше здравословна за американската икономика, а оттук — и за обикновените американци. Защитниците на човешките права имаха известно право, но в края на краищата, ако изолираха Китай, нямаше да накарат Пекин да се отнася по-добре с гражданите си. Ключът беше в търговския обмен.
За Хейс срещата беше загуба на време, но във Вашингтон човек винаги трябваше да гледа с едно око към следващите избори. Тези хора представляваха голяма част от основния му електорат. Трябваше поне да ги изслуша със съчувствие, за да не подкрепят после друг кандидат от демократите. Президентът седеше в стола си със скръстени ръце и кимваше от време на време, докато жената от „Амнести“ цитираше статистика за броя на незаконно пратените в затвора в страната с най-многобройно население.
Когато влезе Майкъл Хейк, Хейс почувства облекчение. Слабоватият съветник по националната сигурност седна на масата и се извини на гостите на президента. После се наведе и прошепна нещо в ухото на Хейс.
Президентът кимна няколко пъти и погледна към седналите срещу него.
— Съжалявам, но изникна спешна работа. — Хейс стана. — Благодаря ви, че дойдохте да ме видите. — Той заобиколи масата и стисна ръката на всеки от присъстващите. — Аргументите ви са наистина доста основателни, ще ги взема предвид.
Когато президентът се накани да излезе от залата, представителят на един от профсъюзите пристъпи напред:
— Омръзна ни да губим по този въпрос, сър. Този път сме готови да упражним целия си натиск.
Хейс помълча, преди да отговори.
— Какво означава това, Хари? — попита, впил поглед в очите на профсъюзния деец.
— Че като дойде време за следващите избори, ще припомним кой ни е подкрепил и кой не е.
Хейс пристъпи към него.
— Какво ще направите, Хари? Ще кажете на хората си да гласуват за републиканците ли?
Представителят на профсъюза знаеше, че в момента рейтингът на президента е под петдесет процента; това му даде кураж.
— При цялото ми уважение към вас, сър, вие може да не сте единственият кандидат, който партията ще избере.
Вместо да изгуби самообладание, Хейс се усмихна, потупа го по рамото и каза:
— Късмет в търсенето на човек, който ще се съгласи да извърши политическо самоубийство. — След тези думи Хейс напусна залата, като си повтори да проследи как ще мине гласуването за продължаването на статута на най-облагодетелствана нация за Китай. В партията имаше трима-четирима, които можеха да се окажат предизвикателство за него. Ако някой от тях гласуваше за отмяната на статута, това щеше да е ясен сигнал, че са решили да оспорят лидерството му.
Докато слизаха по стълбите към подземната част на Западното крило, президентът попита Хейк каква е тази неочаквана среща. Хейк го информира, че генерал Флъд е отказал да уточни по телефона. Двамата продължиха към Оперативната зала, където ги чакаха Айрини Кенеди, генерал Флъд и още двама офицери от Сухопътните сили. Президентът позна само единия — генерал Кембъл, началника на Обединеното командване за специални операции.
4
North American Free Trade Association — Северноамериканска асоциация за свободна търговия. — Б.пр.