До известна степен Рап вярваше в съдбата или поне — че нищо в живота не става случайно. Ако им беше писано да са заедно, тя щеше да го чака.
Полковник Грей чакаше, когато самолетът се приземи във военновъздушната база „Поуп“, близо до форт Браг. Беше облечен в зелена камуфлажна униформа, с барета и черни кубинки, излъскани до блясък. Въпреки есенния хлад беше навил ръкавите до средата на мускулестите си загорели предмишници. За разлика от повечето си хора Грей поддържаше косата си късо подстригана, тъй като вече не участваше в операции. Командосите от „Делта Форс“ се ползваха със специалната привилегия, известна като „променени стандарти за външния вид“.
Грей, четирийсет и няколко годишен, беше в отлична форма. Всеки ден пробягваше по осем километра и още беше способен да се състезава с новобранците на щурмовата полоса. За да поддържа уменията си, изстрелваше двеста патрона на ден на стрелбищата на „Делта“. Полковник Грей винаги водеше отпред.
Когато Рап слезе от самолета, Грей се втурна да му помогне с багажа. Те сложиха саковете и чантата отзад в джипа „Хамър“ на полковника и скочиха вътре.
— Благодаря, че се отзова, Мич. Оценявам го. Малко се притесних оня ден, когато разбрах, че искаш да се пенсионираш.
Рап сви рамене; не му се искаше да навлиза в подробности за съсипания си интимен живот, затова само каза:
— Вече остарявам, полковник.
— Как ли не! Ще остарееш, когато станеш на моите години. Още си в групата на младоците.
За стандартите на Специалните сили, разбира се, Грей беше старец!
— А сега накъде?
Полковникът се бореше с волана на хамъра, като че беше шофьор на градски автобус. Зави зад ъгъла и натисна газта.
— Искам да ти покажа нещо, преди да отидем на инструктажа.
Минута по-късно вкара джипа в огромен хангар, където ги чакаше транспортният гигант „С–141 Старлифтър“, натоварен с екипировката. Полковникът изключи двигателя и двамата с Рап слязоха от колата. Близо до задната част на самолета бяха подредени три превозни средства, покрити със сив брезент. Грей отиде при последното и свали брезента. Показа се бял седан „Мерцедес Бенц“, клас Е.
— Какво мислиш?
Рап се усмихна.
— Не се обиждай, полковник, но армията не се слави с това, че пилее пари. Как успя да се сдобиеш с това?
Грей отвори вратата на шофьора.
— Правим много услуги на Агенцията за борба с наркотиците. Помагаме в обучението на момчетата от техните SWAT5 и им съдействаме при тактическите занятия.
— Е, и?
— Казах им, ако им попаднат на някакви мерцедеси седани, да ми се обадят. Изгодно ги взехме.
— Конфискувани ли са? От операциите срещу наркотрафика?
— Ъхъ. И това е само половината. Те са бронирани. Някакъв откачен колумбийски наркодилър от Маями е бил техен собственик. Бяха бял, черен и сребрист. Ние боядисахме останалите два също в бяло. Качвай се. Искам да ти покажа още някои неща.
Рап се настани на предната седалка и погледна таблото пред себе си.
— С джипиеси са. Докарахме неколцина технически гении от Националната разузнавателна служба и ги накарахме да програмират системата за всяка една улица в Багдад, както и за всичките основни и второстепенни пътища, влизащи и излизащи от града.
— И в трите коли ли?
— Да.
— Страхотно. Няма да има повече Могадишу.
През 1993 година осемнайсет командоси намериха смъртта си в лабиринта от улици на сомалийската столица.
— Всички стъкла са куршумоустойчиви — продължаваше Грей, — гумите са самозапечатващи, а ние добавихме люкове на покрива, за да могат хората ни да стрелят с тежко оръжие в движение.
Рап бе възхитен. Макар да мислеше, че знае отговора, все пак попита:
— Защо не взехте лимузини?
— Мина ни през ума. Но така мисията щеше да се усложни. Ако използваме лимузини, ще трябва или да ги вкараме през границата, което определено представлява проблем, или да ги натоварим на самолети С–130, след което или да ги спуснем на платформи с парашути, или да приземим самолетите на иракска територия и там да ги разтоварим. Последното по ясно разбираеми причини предпочетохме да не правим. Един от хората ми, който изучаваше разузнавателните фотографии, забеляза, че не всичките „кервани“ на Саддам са съставени от лимузини. Някои от колите са седани като тези. В частност някои са точно мерцедеси, клас Е.
— Такива използва синът му Удай — каза Рап.
— Онова садистично малко копеле ли?
— Да.
— Откъде знаеш?
— Имам си източници — ухили се Рап.
5
SWAT (Special Weapons And Tactics) — „Специални оръжия и тактики“ — отряди за борба с въоръжени престъпници към американската полиция, ФБР и другите служби на реда и закона в САЩ. — Б.пр.