— Следващият! — нареди той. — Ким, обясни им, какво става тук.
И докторът бързо направи инжекцията, която, разчиташе на това въз основа на собсдтвения си опит, трябваше да победи непознатата чума, предизвикана от синергична двойка микроби. Дървените въглища горят бавно, течният кислород въобще не гори, а съединени заедно дават взривно вещество по-мощно от динамит. В медицината това означава, че две отделни безобидни субстанции заедно могат да осъществят ефекта на трета субстанция, но няколко пъти по-силно.
— Мисля, че утре ще бъдете по-добре — каза Келхъун, когато свърши със инжекциите. — Най-вероятно вие ще се излекувате напълно, само известно време ще чувствувате слабост и глад. Тогава ви съветвам да отидете още по-далеч от града и то задълго. Възможно е, да предстои ново заселване и транспортите с колонистите вече са на път, но те не идват от Детра-2. И се страхувам, че болни или здрави, ще си имате неприятности при контакт с тези нови „колонисти“, ако можем така да ги наречем.
Хората уморено и мълчаливо гледаха Келхъун. Те бяха особена група болни. Полумъртви от глад, те не показваха някакво страдание. Бяха се превърнали в тип хора, които продължават да поддържат нишката на човешката цивилизация, някакси по инерция, като ги кара да действуват по вътрешно убеждение и да правят това, което бяха длъжни да правят. И нека това да изглежда абсурдно. Защо всеки ден хората обречени на смърт трябва да се избиват? И да си помагат да умрат с достойнство? Това не е работа на интелекта, а на самоуважението. Келхъун ги гледаше със симпатия. Именно такива хора се захващат с неща по време на опасност. Тези, които трупат имане, предпочитат бягството, а несъзнателната, недоразвита част от населението се бунтува, мародерства и измисля още по-страшни неща.
Сега те спокойно и безразлично чакаха собствената си смърт.
— Това, което става на Марис, няма точен прецедент — обясни Келхъун. — Преди хиляда или повече години, във Франция живял един крал, който се опитал да унищожи болестта проказа, като заповядал да екзекутират всички болни от нея. Прокажените били просто един товар и пречели на другите хора — не могли да работят, не могли нормално да общуват, хранили се от милостиня. Умрелите прокажени били погребвани само от други прокажени. Изобщо те разваляли спокойният живот на другите хора. Но тук става нещо друго. Искат по друга причина да ви убият. И то незабавно!
Ким Уолпол предположи:
— Те искат да се избавят от труповете ни. Нещо като санитарна мярка.
— Глупости! — възкликна Келхъун. — Градът също е заразен. Тези хора не биха кацнали, ако не бяха сигурни, че болестта не ги заплашва.
Отвърна му тишина.
— Епидемията е следствие на планирано престъпление. Вие всички сте потърпевши и свидетели. От вас трябва да се освободят преди да пристигнат новите заселници, които не са от Детра.
— Колко е чудовищно! — изхриптя човекът с черната брада.
— Напълно съм съгласен с тази оценка — каза келхъун. — Но засега не съществува междузвездно правителство, както в миналото е нямало общопланетно правителство на Земята. И ако някой пиратски отнеме от законния притежател заселената планета, няма власт, което да осъди и накаже престъпника. Единственият изход е война! Но кой ще се реши да започне звездна война? Ако нашествениците успеят да докарат свои заселници, всички шансове да удържат планетата за себе си, са на тяхна страна. — Той помълча за малко и добави с ирония: — Може, разбира се, да ги убедим, че не са прави.
Но за това дори не си струваше да помислят. Децата и диваците разбират идеята за справедливост само когато е насочена към тях. И макар земната цивилизация да се бе разпростряла до далечните звезди, голяма част от хората оставаха цивилизовани само в смисъл на умението да ползуват оръдията на труда. Повечето от тях си оставаха деца или диваци в емоционалния и моралния живот. Този факт много влияеше на нещата свързани с предаване на информация и на инфекции.
— Вие трябва да се скриете — повтори мнението си докторът. Завинаги или не, ще зависи до известна степен от късмета ми. Трябва да отида до града. Нужно е да разреша важен проблем.
— В града ли? — иронично изрече Ким. — Те там са здрави и за развлечение ходят на лов за хора.
— С една епидемия е безполезно да се борим, ако не сме взели под контрол нейният источник. На кораба, с който са дошли завоевателите, трябва да има ръководител на акцията и отлична лаборатория — продължи да обяснява Келхъун. — Вие ще оздравеете, но не съм сигурен, че дадената синенергична двойка е единственият вариант, дори да е най-добрия. Може би те да имат като резерва втора чума, трета и т.н… Надявам се, че ме разбрахте?