Ким мълчаливо кимна.
— Вие сами не сте ли се заразили? Да не сте забравили да си направите имунизация?
— Инжектирайте ми половин кубик — помоли го Келхъун. — Мисля, че ще стигне.
Ким явно умееше да държи спринцовката, ако се съдеше по ловкостта с която проведе процедурата. После Келхъун помогна на оцелелите хора да се настанят под навесите от клони и листа, където в покой и неподвижност изработените от Мургатройд тела имаха повече шансове да произведат пълен ефект. Болните отпуснато мълчаха. Единствено възрастните жена и мъж вежливо пожелаха на доктора лека нощ.
Той намери удобно място и се настани на цялонощно дежурство. Мургатройд се излегна до него. Над полянката се възцари тишина.
Но тишината не беше в никакъв случай пълна. Нощта на Марис-3 бе изпълнена с леки звуци, а понякога и не съвсем леки. Донасяше се писукане, чирикане, от към хълмовете се чуваше глухо пуфтене, в низината нещо потряскваше, навярно стадо диви животни, реши Келхъун, извършва нощен преход.
Той размишляваше над няколко доста неприятни, но възможни варианти на развитие на следващите събития. Човекът убит от стрелата бе дошъл с кола. Той можеше да има със себе си спътник и този спътник да тръгне да го търси.
Оставаше проблемът и с чумата. Той се бе опитал по най-бърз начин да открие, коя синенергична комбинация в кръвта на човека би могла да дава този ефект, на прекратяване възприемането на кислорода. Дозите на индивидуалната отрова би трябвало да са минимални… Той би могъл да работи или като антивитамин, или като антиензим или…
До ушите му достигна шум на крачки. Ръката хвана бластера, на нямаше причина за тревога. Беше Ким, който с огромен труд се преместваше под навеса на Хелън. До доктора се донесе шепотът му:
— Как се чувствуваш?
— Не мога да заспя. Все си мисля… има ли някаква надежда?
Ким нищо не отговори.
— Ако ние оживеем… — с тъга каза Хелън и замълча.
Ким отново нищо не отговори.
Келхъун усети, че е време да си запуши ушите, но не биваше да го прави от съображения за сигурност, затова се изкашля и така издаде неволното си присъствие.
— Ти ли си, Келхъун?
— Да. Ако искате да разговаряте насаме, препоръчвам ви много тихо шепнене, аз съм на пост. И още нещо… Ако чумата е изкуствена, то трябва по някакъв начин да се появи. Спомняте ли си, дали месец или две седмици преди появата на първите симптоми сред работниците, да се е появявал, да е кацал друг кораб? Какъвто и да е, откъдето и да е?
— Нямаше никакви кораби — каза Ким. — Никакви.
Келхъун се намръщи. Поредицата изводи изглеждаше безупречна. По Хелън каза нещо тихо. Ким отговори и после продължи по-високо:
— Хелън ми напомни, че малко преди чумата, над града се пронесе странен гръм, май седмица или две преди епидемията. Всички се събудихме, целият град. Гръмотевиците се изместиха отвъд хоризонта и метеоролозите не успяха да обяснят, какво бе това.
Келхъун мълчаливо размишляваше. Мургатройд плътна се притисна до стопанина си. А той изведнъж щракна с пръсти.
— Ето, това било целият фокус! Отговори още нямам, но знам, какви въпроси да задавам. И къде да ги задавам.
Той се успокои и седна, животинчето заспа и само от страната на Хелън и Ким се донасяше тих шепот. Келхъун още един път разгледа проблема с възникването на чумата. Предизвикана е от двойка вируси. Доставянето им и разпиляването им е извършено с ракетен кораб, който има крила за летене в атмосферата на планетата. Той е извършил полет над града, разпилял е гранулите с културата на вирусите, които са се разтопили, изпарили и не са оставили никакви следи. Корабът е изчезнал…
И някой чака резултата от извършеното злодеяние!
Докторът изпита леденостудена злост. Така престъпниците щяха да паразитират за смекта на другите обитаеми Светове. Те биха могли да да завладеят всяка планета и никой да не им окаже съпротива — завладяната планета ще бъде безполезна за всички други, освен за самите завоеватели. И тя ще стане тяхно владение.
Събитията на Марис-3 изглеждат като проба на силата и след възможния успех от планетата-убиец ще започнат да се разпространяват отровни пипала!
И веднага възникват две проблеми. Първата — какво ще стане с хората, обикновени членове на тази цивилизация, която ще започне експанзия за сметка на унищожаването на други звездни колонии? Едва ли живота сред общество от убийци, ще бъде по-добър от съдбата на жертвите им. И втората…