От морето строги бради и плътно завързани забрадки навсякъде около тях стана ясно, че Кония е изключително набожно и консервативно място. Както и място на контрастите - не по-малко на брой бяха и западняците с лятно облекло. Tec и Райли заеха местата си в потока на поклонниците от всички краища на света, насочили се към гробницата на Руми. Минаха под арката на портала и се озоваха в сърцето на мавзолея.
Tec зърна масичка с брошури на различни езици и си взе една на английски, след което започна обиколката си. По едно време кимна сякаш на себе си, но жестът й не убегна на Райли.
- Какво има? - попита той.
- Творчеството на Руми. Чуй това: „Потърсих Бога сред християните, на кръста, но не го открих там. Влязох и в древните езически храмове - там също не забелязах присъствието му. Отидох в планинските пещери, а после и още по-далеч, но Бог не видях. След това се насочих към Каабата, средището на млади и стари - Бог не беше и там. Накрая се вгледах в собственото си сърце и Го зърнах - той беше там."
- Смел човек! - отбеляза с възхищение Райли. - Чудя се как не са му отрязали главата.
- Всъщност султанът на селджукските турци дори го е поканил лично да се засели тук. Той не е имал проблеми с идеите на Руми, нито с християните в Кападокия. Знаеш ли, колкото повече размишлявам, толкова повече прилики откривам между суфистите и тамплиерите. За тях религията би трябвало да обединява хората, а не да ги разделя.
- Суфистите поне не са горени на клада! - изтъкна очевидното Райли.
- Обяснението е елементарно - не са имали крал, който да е ламтял за златото им - поясни Tec.
Прекрачиха друг праг, който ги отведе до гробницата на самия Учител. Обширното пространство около тях беше зашеметяващо с позлатените си калиграфски стенописи и калейдоскопа от арабески. Точно в центъра се намираше и самият гроб - висок и импозантен, покрит с бродирана в злато драперия и огромен тюрбан в средата.
Двамата се отдръпнаха, наблюдавайки просълзените поклонници, които докосваха с благоговение драперията или тихо рецитираха поеми. Обстановката напомняше по-скоро за преклонение пред гроба на велик поет, отколкото на религиозен водач. Именно от това се опасяваше Tec. Тук като че ли нямаше нищо, което да ѝ помогне, за да открие тайнствената фамилия майстори на платове. Трябваше да поразпита, но не знаеше към кого да се обърне.
Излязоха от мавзолея и тръгнаха по широк булевард, който ги отведе в сърцето на стария град. Дюкяните, кафенетата и ресторантите бъкаха от туристи. В градинките наоколо играеха деца. Градът излъчваше спокойствие и умиротворение.
- Може би трябва да потърсим в архивите на общината - подхвърли Tec, докато крачеше замислено.
- Може пък в жълтите им страници да си имат и раздел за майстори на дрехи! - допълни Райли.
Tec го изгледа смръщено. Не беше в настроение за шеги.
- Защо бе? Говоря сериозно! - усмихна се той. - Но имаме голям проблем - езиковата бариера!
- Единствените дервиши наоколо са онези, които изпълняват ритуалния танц с въртенето - рече тя. - А те непрекъснато контактуват с чужденци. Нищо чудно сред тях да намерим човек, който ни разбира, и да го убедим да ни представи на някой старейшина суфи.
- Окей - кимна Райли. - Да ги попитаме! - И посочи към отсрещната страна на улицата.
Tec се обърна. На табелата пишеше: „Икониум турс", а отдолу, с по-малки букви - „Туристическа агенция".
- Добре, още тази вечер ще ви вкарам да гледате сема! - провикна се възторжено собственикът на агенцията, червендалест мъж в началото на петдесетте на име Левант. - Шоуто много ще ви хареса, гарантирам ви! Значи обичате поезията на Руми, да?
- Много - кимна сконфузено Tec. - Но това дали ще бъде истинска молитвена церемония, или... туристическа атракция?
Левант я изгледа едва ли не обидено:
- Всяка сема е истинска молитвена церемония!
- Никога не съм си помисляла обратното! - усмихна му се обезоръжаващо Tec. - Просто... аз съм археолог и се опитвам да разбера нещо, което открих. Една стара книга. В нея се говори за майстор на платове, живял много отдавна, преди няколко века. - Измъкна от джоба си намачкан лист хартия и започна да изрежда думите за майстор на дрехи, които ѝ бе продиктувал таксиметровият шофьор: - „Казаз" или „безаз", или „дерзи", или „чукаджъ"! - Та значи, търся някакъв майстор на драперии или дрехи, който е бил дервиш тук, в Кония. Може би от по-висок ранг, старейшина. Знам, че по този въпрос не е препоръчително да се говори на глас, но дали не познавате човек, който е наясно с историята на местните дервишки общности?